Той я погледна втренчено и се засмя. Първият истински смях, който бе чула от неговата уста.
- Почини си добре, Сунанди. Ще се моля за теб тази нощ.
Никога, доколкото можеше да си спомни, не я бе наричал по малко име. Но и тя не се бе чувствала засегната от тази излишна формалност в отношенията им - той бе гуджаареец. И все пак…
- В мир, Ниджири - отвърна тя и съумя да сподави усмивката си, преди да излезе от стаята.
37.
G0D Пълководец
Сутринта бе преполовила, когато Ванахомен най-сетне се измъкна от шатрата на Ханани. Тя все още спеше, омотана в тънко одеало сред купчина възглавници. Позабави се, за да я целуне по врата и едната неволно оголена гърда. Ханани не помръдна.
Лагерът отвън бе само наполовина буден, понеже по-голямата част от племето и неговите гости бяха гуляли чак до залеза на Будната Луна. Забеляза неколцина сънливи роби да почистват наоколо, както и петима-шестима още по-сънливи воини да пият силен чай край готварските огньове. Освен тях всичко живо спеше. Вече в шатрата си, Ванахомен се изкъпа набързо с кофа вода, облече чисти дрехи и побърза да се яви пред Унте.
- Я виж кой дошъл - приветства го вождът, когато един от робите вдигна завесата на шатрата. Унте се бе облегнал на продълговата плоска възглавница с вдигнати горе крака. Бе прегърнал голяма купа. По горчивата миризма Ванахомен разбра, че е пълна с отвара против махмурлук. - Хич не ги обичаш простите работи, нали, Вана? Половината лагер те боготвори, а другата мисли, че ще ни загробиш до един.
Ванахомен се настани върху възглавница срещу него с невесела усмивка на лицето.
- Не е зле. Съвсем неотдавна само една четвърт ме боготвореше. А ти от коя половина си, между другото?
- Ще преценя, когато видя лицето на жената. Вярвам, че е останала доволна?
За банбарци бе нещо като неписан закон да се хвалят помежду си със сексуалните си завоевания. Мъжете разправяха небивалици за покорени недостъпни жени и невъзможни за изпълнение пози, докато жените - според дочути от него слухове - си водеха таен списък за облози, свързани с уменията на всички мъже от племето в това поприще. Но макар Ванахомен да имаше немалък принос в този своеобразен фолклор - отчасти правдоподобен, а в повечето случаи не, както и трябва да бъде в тази област - сега не му се говореше за прекараното в компанията на Ханани време. Тук имаше нещо деликатно, едва ли не свято - също като самата жрица. Още не можеше да определи какво да изпитва към нея и случилото се.
- Бих казал, че е - отвърна той, като се постара да изглежда равнодушен. - Но как да е сигурен човек при жените? Мисля, че мъката и бе облекчена донякъде. Във всеки случай достатъчно, за да не се самоубие или побърка.
Унте сподави една прозявка и смръщи вежди.
- Имаше ли такава опасност наистина?
- Снощи ли? Богове, ами да! И трябва да се следи изкъсо още известно време. - Посегна да си налее чай. - Моите сънародници не се справят особено успешно с болката.
- Е, поне си и доставил удоволствие. Макар че сега се притеснявам да не ни се разсърдят нейните приятелчета, ония жреци с каменни физиономии, дето избиват народа нощем.
- Те ще се разсърдят на мен. Не се съмнявай. - Чаят бе отвратителен на вкус, но съдържаше много силно лекарство. Той направи кисела физиономия и се насили да го погълне. - Но всъщност ще обвинят нея, не мен.
- Сигурно ще рекат, че си я прелъстил.
- Жреците могат да бъдат уличени в много неща, но не са лъжци. Ако я питат, тя ще им каже, че сама е помолила за услугите ми. - Въздъхна и пресуши чашата. - Не знам какво ще и сторят при това положение.
- Добре. - Унте седна, като изкриви лице и се хвана за главата, явно от силна болка. - При всички случаи това ще става след сражението.
Посегнал отново към каната, Ванахомен замръзна и го погледна като ударен от гръм.
- Гласуването? Ама аз мислех…
- Единственият възможен противник на идеята бе Ас-ниф от Мадоба, но той остана дълбоко впечатлен от теб след смъртта на Лечителя оня ден. Снощи каза, че смята да те подкрепи. Останалите са на същото мнение. Дори Таджед - макар той да няма избор. - Унте се усмихна тънко. - Така че вместо да устройваме специална церемония, приехме всичко това за гласуване. Вождовете ще уведомят своите военни предводители още тази сутрин. Дадена ти е титлата пълководец. - Унте добави с усмивка: - Първата от поколения насам.
Ванахомен затвори очи и промърмори кратка благодарствена молитва към Хананджа, а после си пое дълбоко дъх, усетил първия гъдел на кръвта от предстоящата битка.
- Значи утре тръгваме - каза той. - Нареди, моля те, да приготвят храна за всички воини, както и фураж за конете. Аз ще проведа следобед съвещание с военните предводители. Изпрати вестоносец - ще ни трябват три денонощия усилен преход, за да стигнем мястото за среща с гуджаарейските войници.
Унте вдигна вежди развеселен, макар да кимаше в съгласие с всяко от исканията на Ванахомен.
- Храната е вече приготвена, разбира се, след като почти сигурно очаквахме това. Фуражът и конете - също. Останалото може да се уреди в движение. Но трябва да внимаваш, нали, Вана - не искам да се пропилеят цели десет години.
Ванахомен се усмихна и коленичи в краката на племенния вожд.
- Казах ли ти, че ще те направя крал сред кралете? Гуджааре ще стане отново моя и аз ще покажа пред всички силата на Банбара, още преди това да се случи. Ще се гордееш с мен.
Унте се засмя, протегна ръка и стисна рамото му. След това се надигна и - за голяма изненада на Ванахомен - го целуна по челото.
- Ние вече сме горди - каза той.