- Как изглеждаше? - попита той един старец, от когото бе взела сънна кръв.
- Много добре - отговори възрастният мъж и се ухили. - Не беше недоволна, ако си замислил нова безсънна нощ. -Ванахомен преглътна този прям отговор и му пожела приятен следобед.
Най-накрая говори с един, който я бе видял да тръгва към хребета. Завари жрицата на половината път до там, на същото място, където само преди четиридневие му бе дала първия урок по наркомансия. Даже седеше на същия камък, обгърнала с ръце коленете си и устремила поглед над каньона, към обагрения в последните цветове на залеза хоризонт.
Ванахомен приближи и седна до нея. Тя трепна, внезапно изтръгната кой знае откъде.
- Добър вечер, Принце.
Той потисна порива да махне от лицето и кичур гъсти коси с цвят на пясък. Независимо от случилото се предната нощ изпита някакво чувство за неудобство при мисълта да я докосне. Ръцете му останаха сключени в скута.
- Как си?
- Добре, благодаря - отвърна тя. В гласа и не усети нищо друго, освен любезност. Да не би пък да бе останала недоволна от него? После си спомни думите на Янаса и усети, че може и въобще да не се сеща за снощи.
- Гласуването е минало в твоя полза - каза тя тихо, за да потвърди неговата догадка. - Само за това се говори.
Той кимна.
- Скоро всичко ще свърши по един или друг начин. - Измери я с поглед и добави: - Ще можеш да се прибереш в Хетава.
Взря се в лицето и, но успя да зърне за миг само очертанията на очите и.
- Така е.
Той събра сили и попита:
- Съжаляваш ли?
Устните и се сгърчиха.
- Тревожа се.
- За какво?
Тя поклати бавно глава, сякаш несигурна в собствените си думи.
- Покоят, с който бях свикнала като Слуга на Хананджа, ме напусна. Той бе разклатен и преди, но кончината на Мни-ини го пропъди завинаги. Смъртта ме преследва като сянка. А уж съм Лечител - трябва да нося живот. Не е ли така? Защо тогава се случва друго?
Ванахомен бе поразен. Нима седеше тук цял ден, измъчвана от подобни въпроси? И как да отговори той, който в никакъв случай не бе жрец?
Отметна булото си с въздишка, за да впери на свой ред поглед към каньона.
- Ти не си причинила смъртта на Мни-ини - каза той. - А пък Азима сам предизвика своята, след като те нападна.
- Ако се бях заела аз с лечението на шадунката, Мни-ини нямаше да умре.
Той я изгледа втренчено.
- Защото тогава щеше да умреш ти! Ханани… - Поклати глава и протегна с въздишка ръка към нея. Жената застина и Ванахомен задържа ръката си във въздуха, докато се отпусне.
Сетне я придърпа да седне в скута му. Остана с впечатление, че тя му позволи само от изненада.
- Какво, Принце…
- Ванахомен.
- Какво?
- Пускала си ме в шатрата си, а и в собственото си тяло. Би могла поне да ме наричаш по име.
Това определено я изтръгна от меланхолията. Лицето и поаленя така, че се видя дори на слабата вечерна светлина. Последва свенлива усмивка. Той я прие като малка победа.
- Добре, Ванахомен.
- Хубаво. - Обхвана я в хлабава прегръдка. - Държиш се глупаво. Когато го направи последния път, прегръдката ми сякаш помогна да дойдеш на себе си. Нищо друго не ми идва наум в момента.
С облекчение видя усмивката и да става по-широка.
- Така е, При… Ванахомен. Не знам защо, но помага.
Поуспокоен, той се размърда, за да седне по-удобно върху твърдия камък, та да не му изтръпнат краката.
- Войната започна - каза той по-сериозно. - Никой от нас няма вече право да се държи глупаво. Само ако преодолеем това изпитание, ще можем да си върнем покоя.
Тя кимна и също стана сериозна.
- Уредих да пътувам в ариергарда на армията, заедно с робите, ковачите и всички онези, които няма да се сражават.
Ванахомен не бе и помислял, че е възможно тя да тръгне с него. Но пък от друга страна нали точно с такава цел му бяха дадени Лечителите от Хетава? Разтревожен от евентуалните опасности при такова пътуване, той си позволи да сложи ръка на кръста и.
- Ходи си с тези дрехи - посъветва я той. - Никой няма да закачи някаква си банбарка - не и при стотиците банбарски воини наоколо. Докато една самотна гуджаарейка би изглеждала лесна плячка.
Ханани се намръщи.
- От един Лечител се очаква да бъде винаги под ръка -възрази тя. - Гуджаарейците знаят какво означава червената препаска. Тя ще ми помага да стигам по-бързо до ранените в разгара на битката…
- Аз не искам да си винаги под ръка - каза той неочаквано и се навъси. Тя се отдръпна изненадана. - Нямам доверие на съюзниците от града, Ханани. Може би ще опитат да влошат отношенията ми с Хетава, като нападнат теб.
- Няма такава опасност… - Но тя млъкна насред изречението. Вече бе видяла достатъчно, за да мисли по-трезво.