Както докладва слугинчето, водачът наистина носеше на гръб късо копие, в добавка към обичайната крива сабя на пояса. Само че момичето бе невежа издънка от слугинската каста - разбира се, че нямаше да забележи друго, освен копието. А Тианет виждаше съвсем различни неща, като например ръста на командира - много по-нисък от средния за кисуатец, макар да бе жилест и доста мускулест. Заоблените черти на лицето издаваха ясно неговия западен произход. Косите му бяха разпуснати - противно на обичая, както в Кисуа, така и в Гуджааре - подрязани равно на височината на ушите и зализани надолу в нещо като намазана с растително масло шапка. Вместо обичайната за кисуатските капитани свободна наметка около раменете този мъж носеше дебела кожа с черни косми, хваната с изискана катарама от слонова кост. Зъбите, които сега се полюшваха от шията на странния гост, сигурно бяха на някогашния притежател на тази кожа.
Ловец - представител на най-старата и почитана каста в Кисуа, чиято численост и слава бяха понамалели през последните няколко века.
- Ти си господарката Инсурет от кастата шуна и рода на Инсаве? - попита мъжът. Влиянието на суа бе много отчетливо в неговия говор. Макар да знаеше езика, на Тианет и потрябва време, за да приспособи слуха си към насечения гуджаарейски със странни окончания на думите. Той бързо се поправи: - Не, много си млада. Трябва да си господарката Тианет, нейна дъщеря?
- Да - отвърна Тианет с лек поклон, който изразяваше зачитане на ранга, но нищо повече. - А ти си?
- Бибики Се Йофур. Капитан на Кисуа, отскоро прикрепен към Протекторите в Гуджааре. Къде е Инсурет?
- Тя е неразположена - отвърна Тианет. Лъжата, повтаряна толкова много пъти, дойде без никакво усилие на устните и, а и май бе по-безопасно с нея, отколкото с въпроса какво точно се бе случило със слугата и на двора. - От известно време насам изпълнявам нейните задължения. С нейно и на баща ми позволение, разбира се. Мога ли да и предам нещо?
- Можеш да заведеш хората ми при нея, а после можеш да дойдеш и ти с нас.
В първия миг Тианет реши, че и се е счуло.
- Майка ми е…
- Моля, моля. - Бибики се усмихна - самата галантност. -Дълъг път ни чака, а искам да сме в града преди свечеряване.
- Какво става тук? - Санфи влезе в стаята по долна риза и с кърпа в ръка, с която продължаваше да бърше мокра от банята глава. Набитото око на Тианет долови страха му. Правеше се на войнствен и сърдит, за да впечатли Бибики. - Кой си ти? Слугите ми казват…
- А, господарят Санфи - отзова се Бибики. - Радост е за мен да се запознаем най-накрая. Много съм чувал за тебе. -Даде отривист знак на двама войници откъм дясната си страна. Те мигом се устремиха напред покрай Санфи и потънаха във вътрешността на къщата. Санфи затаи дъх и понечи да протестира, но никой не му обърна внимание.
- Какво означава това? - попита отново той.
- Искане, отправено от нашите Протектори към всички благородни семейства в Гуджааре. - Бибики зае непринудена стойка, сключи ръце зад гърба си, а върху лицето му се изписа дружелюбен израз, който обаче не можеше да заблуди никого. -Изглежда част от гуджаарейската аристокрация - уви, не знаем коя точно - се е забъркала в заговор против нашето управление. За мен е трудно да го повярвам, особено що се отнася до семейства като твоето, което толкова ревностно ратува за идеалите на нашето общо отечество. Но докато съумеем да издирим тези злодеи, трябва с прискърбие да ти съобщя, че жените ти ще приемат гостоприемството на Протекторите за неопределен срок.
След незабелязан знак на Бибики един от войниците пристъпи напред и застана до Тианет.
- Това е нелепо. - Санфи отправи поглед към войника, сетне подир изчезналите по коридора други двама и най-накрая -отново към Бибики. Цял затрепери от гняв. Едва успяваше да се сдържа. - Вземаш заложници? От нас, които тъй предано служим на Кисуа…
- Да, да - отвърна Бибики, а в гласа му звъннаха нотки, които накараха Тианет да настръхне, макар приятната усмивка все така да си грееше на лицето му. - Предано, дума да няма. Впрочем, нека попитам: не бива да се опасяваме от домашната ти охрана, нали? Макар че не забелязах такава по пътя насам. Кой те пази от банбарци и други врагове?
Санфи замълча. Личеше как мислите му претеглят различни обяснения. Наемниците бяха заминали към сборния пункт в планината още вчера. Тианет разбра, че Бибики вече знае това - иначе не би посмял да се появи тук само с осморка войници. Разбра го и Санфи.