Кисуатците се изнизаха под строй от къщата. Отведоха със себе си Тианет, нейната майка и нейната дъщеря.
39.
GGD
Войната започва
Пляскане с длан по стената на шатрата разбуди Ханани.
- Ставай, мишленце - чу се гласът на Янаса през камилската кожа. - Знам, че оня глупак не ти е оставил време да се наспиш, но имаш много работа за вършене.
Примигвайки от изтощение, Ханани седна в постелята, за да види, че е покрита с лека завивка. Мястото между възглавниците, където бе лежал Ванахомен, бе празно. Той не бе завързал завесата на излизане.
- Влизай - промълви несъзнателно Ханани на хакти. Янаса провря вътре най-напред глава, а след това и цялото тяло.
- Сигурно е тръгнал призори - каза тя меко, видяла обърканата физиономия на стопанката. Приближи се и коленичи пред нея, за да започне с безапелационни движения да разплита чорлавата и коса. - Много нещо трябва да се свърши преди потегляне на армията. А, дал ти я е значи! - Кракът на Хана-ни се бе измъкнал изпод завивката. Янаса посочи гривната на глезена.
Бузите на Ханани пламнаха, макар да надви порива да скрие крака си. Нямаше смисъл вече, след като Янаса бе видяла гривната.
- Да.
Жената я потупа по рамото.
- Трябваше да ти я даде веднага, разбира се, но ти не му се сърди. Никой не го е учил да се държи като истински мъж. Сега нали ти става ясно какви трябва да бъдат отношенията помежду ви? - Тя разпусна цялата и коса и започна да я кичи наново с украшения от торбичката.
- Да бъдат? - Озадачена, Ханани посегна към превръзката си и затърси вързания и край.
След смъртта на Мни-ини Янаса бе дошла да я утешава, както и да се извини заради острите думи, наговорени по адрес на шадунката. В Гуджааре щеше да и се наложи да моли за прошка и Богинята заради желанието да види смъртта на друг човек, причинена по такъв ужасен начин. Би могло дори да се стигне и до намеса на Бирниците - да извършат проверка на душата и за поквара. Почти сигурно щеше да принесе извънредна Дан, както и да премине през очистителен ритуал в Хетава или някой друг храм на Богинята. И това при най-благоприятен изход от положението. Но тук, в пустинята, всичко се уреди само с извинение и Янаса поднови тяхната дружба, все едно нищо не се бе случило. Ханани още не можеше да свикне.
- Не трябва да лягаш с друг мъж, преди да мине пълен месец или преди да ти текне нова кръв - което дойде по-напред - поучаваше я банбарката, докато сресваше косите и с пръсти. Къдрите се бяха уплели в стегнати възли, но за щастие, жената знаеше как да се оправя с тях. - Всеки мъж заслужава поне тази възможност да покаже колко струва, преди да си го отписала. Е, сега сигурно си разбрала, че не е нужно да отправяш поканата непременно пред очите на всички. Може и ти да отидеш в неговата шатра, ако те обземе желание и ако стопанката на неговия аншерат се случи разбран човек… - Тя въздъхна неочаквано.
- Макар че при тая работа с войната и като го знам що за стока е, сигурно ще ти откаже. Никога няма да си позволи да се поотпусне, ако хората му нямат същата възможност.
Оставила опита да се облече и да добие приличен вид, Ха-нани събра колене и ги обгърна с ръце, като позволи на банбарката да се бори с косите и. Ванахомен и бе посветил часове наред снощи - разтриваше гърба и, галеше я, дълго след ута-ложването на първоначалната страст. „Искам да ти липсвам, когато се върнеш в Хетава“ - каза и той, докато вършеше неща, които я оставиха без дъх и пламнала от ново желание. - „Ако ще трябва да понесеш наказание, задето си лягала с мене, нека поне си заслужава. Не съм ли прав?“ И и даде още и още, докато най-накрая Ханани потъна изтощена в дълбок сън без сънища.
Това щеше да бъде - вече бе решила - за сбогом.
- Няма да има следващ път - каза сега тя. Почти го прошепна. Ръцете на Янаса замръзнаха в косите и.
- Имах намерение да те предпазя от влюбване в него -промълви тя с изпълнен от съчувствие глас. - Той изисква твърде много - това не отива на един мъж. Никога ли не си изпадала в опасност заради любов?
Ханани стисна сплетените си ръце. Не можеше да изрази с думи чувствата, които я изгаряха отвътре. Ванахомен бе извършил цяла четворка несправедливости спрямо нея. Но след това стана внимателен и мил, макар и по своя грубоват начин. Неговото внимание я озадачи и нежността превърна гнева и в нещо съвършено различно. Неприятна и бе мисълта, че след като всичко това свърши, ще го загуби - също толкова сигурно, колкото сигурно бе, че загуби Мни-ини и Даюхотем.