Ханани не можа да сдържи усмивката си при тази реч, но гърлото и се схвана отново. Преглътна с усилие и пусна нишките да се смесят с косата и. Реши да сподели нещо.
- Благодаря ти, Янаса. Не те разбирам напълно, но ти бе добра с мене, а това е най-важно. - Хрумна и една мисъл и направи широк жест с ръка. - Всичко това наоколо. Не мога да го взема със себе си. Искаш ли да ти го оставя?
Янаса разшири очи от изненада.
- Да ми дадеш цялото си им не? Ама аз дори не съм от твоя род!
- В моята страна семейството е въпрос на душата, а не на кръвна връзка. Ти си ми приятел - единствената жена-приятел, която съм имала в живота си. Това е много ценно за мен - много повече от стойността на всички вещи.
Банбарката поклати глава и се приведе напред, за да я прегърне.
- Всичко стана, както трябва да бъде - прошепна тя в ухото и. - Жената може да се справи със света и сама, но защо да става така?
Ханани я притисна силно с мисъл да не си пожелава невъзможното, но успя само наполовина.
Най-накрая Янаса я пусна, подсмъркна и обърса очи с ръкав.
- Е, хайде. Ако се полигавим още малко, армията ще отпраши без тебе.
Ханани кимна безмълвно - не беше сигурна, че няма да ревне, ако заговори - и се извърна да приготви багажа си. Когато свърши, дисагите бяха едва наполовина пълни, макар да прибра в тях дрехите от Хетава, малкото си тоалетни принадлежности, лечителските инструменти и храната, която Янаса и донесе за из път.
- Ами тия? - попита банбарката, като вдигна кутийката за бижута, която и бе подарила.
- И те са твои.
- Какво? Не, те са ти нужни… - Жената направи физиономия. - О, Хананджа, те пак ще те накарат да навлечеш ония глупави червени дрехи, нали?
Ханани се втрещи, но си каза, че това са рисковете при сприятеляването с варварка.
- Моята роля в Хетава е мъжка. В Гуджааре, когато мъж се заеме с женска работа или жена - с мъжка, трябва и да се облича по съответния начин.
Янаса подбели очи.
- Няма ли да ти закачат и глинена пишка с бронзови топки? Ванахомен ще се вкисне много, ако са ти по-големи от неговите, да знаеш. А той положително ще вземе да ги сравнява - можеш да ми вярваш.
Идеята бе толкова нелепа, извиканите от нея представи -толкова абсурдни, а направената от Янаса характеристика на Ванахомен - толкова уместна, че Ханани не можа да сдържи един почти истеричен кикот.
- Няма, няма, не бой се!
- Добре тогава. - Янаса приближи дисагите, отвори едната и тикна кутийката вътре. - Виждала съм мъжете в твоята страна - обичат труфила почти колкото жените. Ами нашите? Боядисват си клепачите, нали така? Значи и ти можеш. - И пъхна вътре торбичка с козметични бои.
Ханани не знаеше да се смее ли, да плаче ли.
- Мъжете не си боядисват устните, Янаса.
- Ами, време е да започнат!
Жената затвори дисагите, отиде при Ханани и я хвана за ръцете. На нея и потрябва малко време, за да пребори смеха и да забележи сериозното изражение на гостенката.
- Не се запускай, когато се върнеш в онова място - каза тя, като я гледаше настойчиво. - Щом ще отиваш при тях, върви със собствени правила. Служи на Богинята, както ти знаеш.
Ханани също стана сериозна и погледна встрани.
- Това е хубаво и лесно за изпълнение при миряните - каза тя. - Но аз съм Слуга на Хананджа. Как бих могла да престъпя традицията, да наруша установения в Хетава ред, и при това да твърдя, че следвам пътя на покоя?
- Никога няма да станеш мъж, Ханани, колкото и силно да пристягаш гърдите си. Ти не искаш да ставаш мъж. А и те могат да не те допуснат никога до себе си, колкото и да следваш правилата им, колкото и да имитираш тяхното поведение. Защо тогава да не харесаш онова, което си? И да не служиш по начин, който сама избереш!
Ханани онемя, смаяна от самата мисъл за подобно нещо. А после и хрумна друго - всичко, което правеше, щеше да се разглежда като прецедент, ако някога друга жена поиска да влезе в Хетава. Всяка нейна постъпка, всяко нейно постижение, щеше да се превърне в образец.
Янаса бе права и за още нещо. Тя непрекъснато се опитваше да постъпва като своите Спътници-Лечители. Работила бе по-усърдно, учила бе по-дълго, смирявала се бе и бе скромничила в усилията си да стане съвършена - и въпреки всичко Йехами се плашеше от нея. Въпреки всичко мнозина от храма виждат в нейно лице не Слуга на Хананджа, а просто жена, която се прави на такъв.
Никакъв покой нямаше да намери, ако продължаваше по пътя, който доказано не води към успех. Понякога, когато самата традиция руши покоя, нещо ново би могло да го възстанови.