Банбарката се усмихна.
- Ще се видим будни, глупаво момиче. След като Вана отвоюва своя град, непременно ще дойда по търговия, за да стана богата, и тогава ще те потърся в твоя Хетава. Гледай да носиш поне обеци! Тръгвай.
Като преглътна и зае върху седлото стойка, достойна едновременно за пълноценна жена и за Слуга на Хананджа, Ханани завъртя кобилата и подгони военната колона.
40.
GGD
Военен съюз
С попътен вятър в гърба и ухание на плодни ниви пред себе си за ориентир, армията на Банбара бързо стигна до Сабест, в западните предпланини на Гуджааре. Сабест бе отблъскваща, осеяна с канари долина, наподобяваща огромна дупка със стръмни стени и съвършено тесни проходи в двата края. Според гуджаарейското предание това бе мястото, където Мерик, богът, създал планините, веднъж оставил инструментите си, за да подремне. То предоставяше една от малкото възможности в цялата страна за незабелязано формиране на войски.
Оглавил банбарската военна колона, Ванахомен я преведе до средата на съюзническия лагер, като овладяваше с усилие порива да свие презрително устни при вида на импровизираните полеви конюшни, безразборно разхвърляните шатри и ми-ниатюрната ковачница, годна само за подковаване на копита. Зарадва го единствено числеността на мъжете наоколо - бяха може би три пъти повече от неговите хора. Само че първите, които съзря, представляваха жалка гледка. Нито един от воините на гуджаарейската аристокрация не бе в строй, нито пък бе зает с характерни за една войска занимания. Повечето се тълпяха без ред и дисциплина, за да зяпат любопитно пристигащите чужденци. Носеха най-разнообразни знамена и гербове, указващи принадлежност към едно или друго благородническо семейство. Не бе направен дори опит за известно уеднаквяване на външния им вид. И още по-лошо - Ванахомен забеляза голям брой войници на юношеска или старческа възраст. Някои бяха така измършавели, че надали можеха да въртят меч, а други - толкова тлъсти, че никой кон не би издържал теглото им.
- Тия ли смяташ да поведеш срещу кисуатците? - попита го Езак на хакти с благоразумно приглушен глас, за да не долови някой от новите им съюзници нескритото презрение в него. -Повечето трябва да идат в пустинята и да си умрат там на спокойствие, за да облекчат участта на останалите.
Ванахомен споделяше неговото презрение, но не му позволи да го завладее, понеже тези войници, макар и жалки на вид, бяха единствените, с които разполагаше.
- Повечето от тях са наемници - обясни той, но побърза да се поправи, забелязал озадачения вид на Езак. Представата да се биеш срещу заплащане бе чужда на банбарските виждания. -Не са истински воини. По-скоро нещо като роби - подчиняват се на всекиго, който има възможност да ги изхрани.
Езак изпръхтя отвратен.
- Карат роби да се бият вместо тях? И наричате нас варвари?
Като продължи да се оглежда, Ванахомен забеляза някои признаци за надежда. Не всички войници се бяха събрали да зяпат пристигането на банбарци. Мнозина оставаха между шатрите и наблюдаваха от там. Тези мъже изглеждаха по-стегнати, а в погледите им имаше нещо повече от уморено любопитство. Те търсеха преди всичко Ванахомен, който единствен в челото на колоната носеше индигова роба - останалите военни предводители яздеха по-назад, начело на хората си. Всички знаеха кой трябва да е той.
- Виж там - каза на Езак, като внимаваше да не поглежда към мъжете, за които говори. - Тези са бойци - мъже от военната каста и други, които са били едно време в гуджаарейската армия. Много се надявах да сварим тук поне неколцина от тях. Те ще отсрамят всички останали.
Езак замълча и огледа ги по-внимателно. Изправи се малко на седлото, сякаш поокуражен.
Пред тях се показаха няколко големи походни шатри, всяка изработена в изтънчен гуджаарейски стил - от качествен жълтеникав плат, укрепен с кожа и украсен със златисти ивици. Бяха три пъти по-големи от най-хубавата банбарска шатра. Нямаше как тренираното в пустинята око на Ванахомен да не погледне с пренебрежение на тези излишества. Опъването и разглобяването на подобни шатри изискваше продължителен труд, а навярно се пренасяха от множество товарни животни. Тънкият лъскав плат бе красив, но пропускаше жега денем и студ нощем.
Той все пак запази безучастен израз на лицето си, докато неговите съюзници се измъкваха от тези съоръжения, за да го приветстват. Бяха повече, отколкото очакваше да види - близо двайсет души на най-различна възраст и от най-различни касти, но повечето богато облечени и с горда осанка.