- Нашата цел трябва да бъде Хетава - заяви Ванахомен. - Яна-ян е построен така, че да отбива с успех всяка атака. Разполага с метални врати, които не могат да се прехвърлят лесно, нито да се разбият бързо. Стрелците ще ни изтрепят като пилци, по която и улица да приближим - точно затова всичките са прави и широки. А по тесните ще пуснат бойни колесници, за да доизколят оцелелите. Дори да ги обсадим, в дворцовите складове има провизии за цяло село - ще издържат преспокойно, докато пристигне подкрепление от Кисуа.
Гефир се намръщи.
- Да, но Протекторите…
- Трябва да бъдат заловени, да - съгласен съм. Но за целта има други начини. Голямата слабост на Яна-ян са неговите размери и множество входове. Да се отбранява порталът от настъпваща армия не е трудно. Но да се пази всяка градинска врата, всеки забутан слугински вход, всяка педя от всяка стена от единични нападатели? Това е много, много по-трудно.
Гефир разшири очи.
- Убийци? Искаш да убиеш Протекторите? - Той бе ужасен, и с пълно право. Дори самият Ванахомен си оставаше в достатъчна степен гуджаареец, за да се погнуси от мисълта за убийство на старейшини. Но бе готов и на по-гнусни действия, ако такъв се окажеше пътят към победата.
- Не. - Ванахомен отново почука с пръст по квартала на Хетава, като го задържа върху изображението на самия храм. -Мислех си за друг вид нападатели.
Дети-ара вече клатеше глава.
- Значи нищо не си чул. Кисуатците взеха Бирниците като заложници преди близо осмодневие. Държат ги в Яна-ян.
- Държат ги къде… - Ванахомен се вторачи в него, а после се усмихна широко. Не можа да се удържи. - И това ако не е късмет…
- Късмет?
- Ами да! - Ванахомен се надвеси над масата, за да придаде тежест на думите си. Лезанем се отдръпна, сякаш отблъсната от неговото вълнение. - Едно малко разсейване, един незначителен пропуск от страна на охраната и Бирниците са на свобода. Вътре в Яна-ян. Трябва да направим всичко възможно, за да улесним това, а за целта непременно ще имаме нужда от помощта на останалите жреци. Те могат да си говорят в сънищата. - Свъси вежди замислено. - Дори само това ще ни бъде от полза, защото по-лесно ще координираме усилията си. Но главното е, че народът ще се обедини около Хетава. Кисуа може да се опълчи срещу армия, но не и срещу целия град.
Изражението на Лезанем премина от изненада през смайване до радостно одобрение.
- Хетава е символ - обади се тя най-накрая. - Освен това може да се превърне в прекрасна изходна точка за всяка операция, стига Слугите да се съгласят. - Тя обърна охладняло лице към Ванахомен. - Дали ще го направят?
- Надявам се. - Той срещна погледа и и в същия миг разбра, че знаят за неговото споразумение с Хетава. Добре. Нека си имат едно наум, ако смятат да го предават. - Обещаха да сторят, каквото е нужно за по-бързото връщане на Гуджааре към мира. Ако това изисква Яна-ян да се изгори до основи ведно с кисуатците вътре, смятам, че ще го направят.
Настъпи тишина. Всеки осмисляше чутото.
- Добре - обади се мъж, който не бе представен и приличаше на търговец. Той кимаше към Ванахомен със светнали очи. - Добре.
- Сънната Луна да ми е на помощ - проговори най-накрая и Гефир. - Започвам да си мисля, че ще стане работата. - Тези думи разчупиха напрежението и неколцина от събраните благородници се разсмяха нервно.
- В такъв случай остава още един важен въпрос за решаване, преди да се заемем с множеството по-дребни. - Ванахомен погледна Дети-ара, Лезанем и Гефир. Санфи го нямаше и той не си позволи да прави догадки по въпроса. - Не може армия да се командва от съвет, колкото и почитан да е той. А банбарци не ще последват никой друг гуджаареец, освен мен.
Настъпи ново мълчание, преди Дети-ара да кимне предпазливо.
- Никой от нас, като изключим Лезанем, не е воин - отбеляза той. - Винаги сме смятали, че под твое командване ще бъдем най-силни. - Сега погледна Лезанем.
Тя сякаш понечи да възрази, но когато срещна твърдия поглед на Ванахомен, въздъхна:
- Ще следваме твоите заповеди.
Гефир закима енергично в знак на съгласие.
Дълбоко чувство на удовлетворение и пълна готовност изпълни Ванахомен. Точно това бе чакал цели десет години.
Такава бе и волята на неговата Богиня. Сам се изненада при мисълта, че би желал Ханани да е тук в този момент. Тя познаваше силата на божествения благослов. Добре би било да сподели този миг на покой с нея.
А след това щеше да се окаже изкусително лесно да открие шатрата и в лагера на придружителите по-късно през нощта. Не за любов, не и в навечерието на решителната битка, но той би се насладил и само на разговор с жена и може би също на споделен с нея сън. Добре, но двамата се бяха сбогували преди три нощи в Мерик-рен-аферу и един разговор сега би бил притеснителен. Явно и тя разбираше това, защото оттогава не направи опит да го види.