Сунанди потрепери. Косъмчетата по врата и настръхнаха, когато най-накрая проумя.
- Пазители - промърмори тя. - Жреци от Хетава.
Моиб смръщи вежди.
- Тия, дето пазят ли? Чувал бях, че само Бирници…
- Пазителите обучават Бирниците, Почитаеми - осведоми го Сунанди. Прекъсването на старейшина бе проява на неописуема грубост, но тя трябваше да им втълпи по някакъв начин за каква страховита заплаха става дума. Такава възможност не и бе минавала през ума. И тя като всички останали смяташе Пазителите за бранители, но не и за нападатели. Голяма глупост от нейна страна, защото Ниджири я бе предупредил. В целия град се вихреше бурята, извикана от него, а братята му бяха мълнията, готова да удари.
Сунанди излезе напред и се изправи до Санфи.
- Виждала съм с очите си как Бирник чупи въоръжена с меч ръка на брониран конник едва ли не с поглед - а те са по-слаби в боя от Пазителите. Именно на Пазителите е поверена задачата да преследват и залавят Бирници, когато полудеят и се превърнат в Жътвари. Те не използват магия, но имат оръжие, а едничката им задача е да се бият.
Сега заговори Сасананте:
- Но тук разполагаме с почти всички доведени от Кисуа сили… - Той се изправи и смръщи вежди. - Я почакай. Колцина са тия жреци-воини?
- Десетки или стотици, никой извън Хетава не знае това -отвърна Сунанди с поклащане на глава. - Почитаеми, всички трябва да се махнете от тук - има по-безопасни места.
Мама Яо се наежи.
- Да се скрием?
- Именно - отвърна Сунанди. Идеше и да изкрещи думата в лицето и. - Можем да се скрием, а може да си останем на това място, за да се бием с неизвестен противник с неизвестна сила, с надеждата да извадим късмет. Какво избирате?
Мама Яо нацупи наполовина беззъбата си уста и погледна към другите трима. Аксата даде вид, че се готви да протестира, но Сасананте и Моиб се изправиха начаса. Когато се спуснаха от подиума, войниците ги обградиха, а Сунанди нареди да ги заведат в градината на двореца - най-защитеното място в Яна-ян.
Докато ги гледаше как потеглят, тя се закле, че когато сама стане старейшина, винаги ще се вслушва в гласа на по-младите около себе си. Младостта не правеше човек глупав, а истинската мъдрост явно бе нещо, за постигането на което дори старейшините трябваше да се потрудят.
А зад тях, докато излизаха, господарят Санфи от шуна, се изниза тихомълком от помещението.
От глъбините на съзерцанието Бирник Рабанех бе вече усетил присъствие на нови сънуващи отвъд вратата на стаята си. Четирима на мястото на предишния един… други четирима за Ниджири, още толкова за Инму и дори за Супериора - също така четирима. Плюс още четирима извън помещенията за гости. Всички те имаха за цел да се справят с трима Бирници. Рабанех едва не се изсмя на глас.
Вратата се открехна. Рабанех отвори очи, заслушан в стъпките на трима от войниците, които го обградиха в неголямото помещение. А четвъртият - Рабанех усети миризма на прясно кован метал и кожа и долови дрънкане на някакъв заключващ механизъм. Значи това си бяха наумили.
„Много си ги уплашил тия хора преди десет години, Ехи-ру, стари приятелю. Мислят ни почти за Жътвари. Само заради това заслужават един малък урок… “
- Бирник Рабанех? - Това бе младият войник, който го охраняваше през изтеклото четиридневие. Този младеж също като самия Рабанех произхождаше от семейство на занаятчии, известни майстори в Кисуа, и бе започнал да допада на Бирника. Напоследък проявяваше любезността да разговаря с Рабанех по време на хранене. Щеше да се погрижи да не го нарани колкото останалите.
Рабанех стана прав и се обърна към момчето, което държеше кошмарно на вид приспособление от желязо и кожа, чието предназначение бе да окове ръцете на Бирника в неподвижни юмруци. Ръкавици на позора, само че кисуатска изработка. Цялото бе в панти и закопчалки от всякакъв вид. Рабанех присви устни пред тази откровена грозота.
- Предполагам, че това е за мене.
Младият войник кимна, като преглътна шумно. Стрелна с поглед другарите си, които стояха наоколо в готовност, с извадени мечове, и най-накрая отново се обърна към Рабанех.
- Съжалявам, Бирник, но такава е заповедта на Протекторите. При цялата бъркотия наоколо…