Неговият меч. Защото в будния свят той е Ванахомен, военен предводител на Юсир-Банбара. А в съня…
Ханани. Името и е Ханани, негова любовница, негова лечителка.
… В съня той е Ниим.
А Ниим е носител на знамения и поличби, племенник на най-великия Бирник в Гуджааре, потомък на гениално безумни и безумно гениални владетели. Той е Аватар на Хананджа. Един ден ще стане Принц, а когато всичко свърши, е орисан да седне отдясно на Самата Богиня на Сънищата.
Принцът на Гуджааре се изправи с меч в ръка и тръгна през червения свят към Слугата на Хананджа, за да я върне към истинското и Аз.
Градината на Яна-ян бе скритата твърдина на двореца. Дотам се стигаше единствено през стъклена врата - истинска врата, а не празен отвор, който гуджаарейците да мислят за такава. Можеше да се заключва. В градината имаше барачка, пълна с разни сечива - остри мотики, вили със зловещи шипове, секи-ри, дълги ножове. Стените бяха облицовани с дебели плочи обсидиан, предназначени да задържат нощем топлината на градината - но също и да не позволяват на стенобитните машини да се справят твърде лесно със задачата си. Облицовката даваше възможност за отглеждане на екзотични растения от далечни страни, включително и на отровни билки, които могат да се използват както срещу врага, така и като последно средство за спасение, след като всички останали защити не помогнат.
Бирниците и Пазителите завзеха градината на един дъх. Анци бе разположил хората си за охрана на Протекторите и бе наредил на стрелците да изпращат облак след облак стрели към вратата, щом жреците нападнат. Никой, разбира се, не очакваше стъклената врата да издържи - и тя не издържа. Откъм вътрешните коридори излетя камък и когато стъклото се напука и разпадна, воините на Анци стегнаха редици. Но вместо боен вик в онзи миг Сунанди долови познатото високо жужене на джунгиса.
Когато се събуди, лежеше просната върху леха цъфнали цветя лити и лози от лунно цвете, а край нея стоеше прав Ниджири.
- Научих - промълви тихо той, - че отряд войници са влезли в Хетава и са взели моите братя, нашите деца и други жители на Гуджааре като заложници.
Чутото я разбуди окончателно. Седна и се огледа. Видя Анци с всичките кисуатски войници, коленичили навързани в един ъгъл под охраната на жреци-воини с каменни лица. Сунанди, Протекторите и другите кисуатски придворни бяха оставени свободни сред лозите, но Бирниците ги пазеха и - очевидно - разпитваха.
Но ако Протекторите са били достатъчно глупави, за да нападнат Хетава, сега щеше да е голям късмет Бирниците да се задоволят само с разпитите им.
Ниджири пристъпи по-близо до нея и - независимо от от-давнашното им познанство - Сунанди се разтрепери под неговия поглед. Ни следа от състрадание в това лице, никаква дружелюбност в очите.
- Известно ли ти бе това, Говорителко? - попита той.
- Не, Бирник - отвърна Сунанди.
Той надали се съмняваше, че би опитала всячески да предотврати подобно действие, ако бе знаела. Достатъчно неприятен бе самият факт, че Хетава е замесен. Новият гуджаарейски Принц - защото където и да се намираше в момента, той бе спечелил - имаше оправдан интерес да запази живота на Протекторите. Хетава нямаше подобна мотивация и сега зад своите прохладни и спокойни изражения жреците вероятно бяха бесни.
Ниджири кимна като на себе си. Застанал до него, другият Бирник - най-младият, май се казваше Инму - също имаше гневен вид, макар неговият гняв да не притесняваше чак толкова Сунанди. Изписан ясно върху лицето му, той бе разгорещен и човешки. Яростта, която излъчваше Ниджири обаче, бе нещо различно.
- Кой от вас организира това кощунство срещу Богинята? - попита Ниджири и огледа пленниците. - Изправете се пред своя съд и говорете.
При тези думи Аксата свъси вежди.
- Нямаш право да ни съдиш - заяви той. - Не сме извършили престъпление и…
Ръката на Ниджири излетя напред и миг след това Аксата се свлече безчувствен на земята с жужаща джунгиса във формата на водно конче на челото му. Ниджири кимна заповеднически към Инму, който коленичи и допря пръсти до клепачите на Протектора.
- О, богове. - Гласът на Сасананте изтъня почти до писък, когато разбра какво става. - Не можете да го убиете, нямате право!
Но само след миг Инму се изправи и подаде джунгисата водно конче на Ниджири. Като допълнителен израз на презрение младият Бирник остави мъртвото тяло на безформена купчина, вместо да го приведе в пристоен вид. Сасананте изпъшка в тих ужас и се смълча.