- Престанете! - извика Анци през градината. Сунанди му хвърли настойчив поглед, за да го вразуми, но той не и обърна внимание. - Как смеете! Протекторите на Кисуа са…
- Градът на Хананджа следва Закона на Хананджа - заяви Ниджири. Бе повишил тон. Дори Анци се смири пред едва сдържания гняв в този глас. - Щом не искате да бъдете съдени по него, не е трябвало да стъпвате в границите на този град.
Мама Яо, с храброст, на която Сунанди при по-нормални обстоятелства би завидяла, се изправи гордо при тези думи.
- Води се война, Бирник - каза тя. - По време на война няма такова нещо като закон. Собственият ви народ също извърши зверства - ще съдиш ли и него?
- Да. Всички ония, чиито души са покварени от това насилие, трябва да умрат. Техният покой може да се използва за утешаване и лечение на останалите и по този начин Законът ще се изпълни. - Ниджири присви очи към Мама Яо. - Ти ли разпореди нападението над Хетава?
- Не - отвърна жената, като примигна и смръщи вежди. Казаното от Ниджири относно намерението му да убива гуджаарейци я бе извадило от равновесие. Сунанди за първи път виждаше възрастната жена изпаднала в затруднение. - Но оставам твърдо зад правото на моите другари Протектори да вземат решения, каквито смятат, че са в интерес на Кисуа.
Ниджири не реагира, но на Сунанди и се стори, че гневът му сякаш понамаля. Той се втренчи в Сасананте.
- А ти?
- Нищо не знам за това нападение - каза Протекторът с тих и нещастен глас. Ниджири присви очи.
- Но го допускаше.
- Да, но не съм вярвал, че ще бъде извършено! Да се вземат деца като заложници… Никога не бих се съгласил на това. Аксата не е споделял тази идея с нас, Бирник, преди да я приведе в изпълнение! Действал е на своя глава - може би защото е бил наясно, че ще откажем. Или пък за да ни спести последиците. - Сасананте поклати горчиво глава, устремил поглед към мъртвото тяло.
След малко Ниджири кимна и премина към Моиб.
- Нищо общо нямам - каза той, а Бирникът още веднъж използва джунгисата, за да тръшне Протектора на земята като отсечен дънер. Когато приклекна край тялото, за да извърши този път сам Вземането, Анци извика отново:
- Нали ти каза, че няма нищо общо, проклет да бъдеш дано!
- Излъга - отвърна лаконично Ниджири. Затвори очи, а след малко Моиб също бе мъртъв.
Ниджири се надигна и се обърна към Анци.
- Ще отидеш ли в Хетава, за да изведеш от там другарите си?
Анци каза през зъби, целият разтреперан от ярост:
- Не съм ти подчинен!
За голяма изненада и за още по-голямо облекчение на Сунанди, Ниджири само кимна. Обърна се отново към Мама Яо:
- Нареди, моля, на Генерал Анци, да постъпи, както поисках - каза и той. - Вие загубихте. Сега можете да останете за среща с нашия Принц и неговите варварски съюзници или да поемете по обратния път към Кисуа - ваша си работа. Ако изберете втората възможност, ще ви придружим до градските порти. Ще ви дадем и провизии за похода през пустинята.
Мама Яо изглеждаше дълбоко потресена. Всички бяха наясно, че Моиб лъже и че двамата с Аксата са еднакво замесени в заговора си. Но лекотата, с която Бирникът разпозна лъжата, бе далеч по-убедително доказателство за силата на магията от всякакви сънни заклинания.
Яо погледна Сасананте, който кимна. Тя въздъхна дълбоко и също кимна.
- Генерале - каза, - моля те, предай нашите нареждания на Бибики в Хетава. Заложниците да бъдат освободени, а той да се яви тук със своите хора и всички останали в пределите на града кисуатски граждани. Поемаме незабавно към дома.
Тианет се спъна, както тичаше по плочите на двора на Хе-тава, и едва не се просна заедно с Тантуфи сред множеството трупове. Изправи се и забеляза в краката си някакъв кисуатски войник с прекършен врат и замръзнала върху лицето гримаса на безкрайно изумление. Хората на Бибики още не бяха намерили време да съберат падналите в битката с Пазителите, а Ти-анет се бе спънала в протегнатата ръка на този войник. Също като Бибики и той носеше животинска кожа вместо наметало - златистокафеникава, изпъстрена с бледи розетки. Още един ловец. Тя нямаше представа що за животно бе загубило кожата си заради тази наметка, но веднага видя дългия кинжал с косте-на дръжка в ръката на падналия. Без да му мисли много Тианет метна детето на рамо и клекна да прибере ножа.
Всичко това и върна разсъдъка. Беше се запътила към Детската къща със слабата надежда да се измъкне в града през нея, тъй както кисуатците бяха проникнали именно оттам в Хетава. Но сега чу зад гърба си викове, а също и други отпред. Вдигнали бяха тревога. Разбира се, че ще оставят охрана в Детската къща, както и при всеки от останалите входове на комплекса. Нямаше откъде да избяга. Оставаше и да се скрие.