- Да, да, веднага отивам.
Кабинетът на Супериора бе на четвъртия етаж в админи-стративното крило, което граничеше със Залата на Благослова. Стигна дотам задъхана. Имаше само миг, за да се овладее, преди един от гласовете в стаята да се засили, а тежката завеса да бъде отметната.
- А, ето я и нея.
Пред Ханани застана усмихнат Супериорът. Дръпна се настрана и я покани с жест да влезе, а тя пристъпи вътре с трепет, забелязала кои още са там - две фигури в наметала и жълти воали, както и мъж в качулата роба без ръкави. Първите две бяха Сестри на Хананджа, но воалите не позволяваха да се разбере кой знае какво за тях, освен че едната е много висока. Качулатият мъж разпозна не толкова по лицето, колкото по татуирания върху обърнатото към нея рамо син лотос - Ниджири, трети в йерархията на Бирниците. Понеже се намираха в частния кабинет на Супериора, Ниджири свали качулката при влизането на Ханани, за да разкрие късо подстригана коса и едно лице, което бе едновременно бледо като на човек от низша каста и красиво по някакъв неуловим и загадъчен начин. Застанал бе до стената безизразен и със скръстени ръце.
- Седни, ако обичаш, Чирак-Лечител - каза Супериорът, като посочи с ръка масата за гости. Ханани преглътна с усилие, настани се върху свободната възглавница и започна усилено да изучава плетката от ечемични стебла по ръба на масата. За какво му бе потрябвала на Супериора? Защо бяха тук Бирникът и двете Сестри? Не посмя да прави догадки.
Супериора се отпусна с пъшкане върху друга възглавница.
- Е, Ханани, това са Сестрите Ни-имех и Ахманат. Мисля, че познаваш Бирник Ниджири.
Ханани преглътна и сведе глава към Сестрите, а Бирника удостои с поклон над две ръце. Той отвърна тържествено, както сториха и Ни-имех и Ахманат, но последната протегна ръка и хвана брадичката на момичето. Това стресна Ханани до такава степен, че тя застина, докато Ахманат въртеше лицето и ту на една страна, ту на друга.
- Хубава е - заяви Сестрата с изненадващо дебел глас. Значи бе една от малкото мъжки Сестри. Досега не и се бе случвало да види такава отблизо. Не различаваше лицето зад воала, но имаше чувството, че и се усмихва. - Макар че облеклото на Лечител изобщо не и отива. От селската каста ли си? И аз, нищо, че сега не можеш да познаеш.
Преди Ханани да скалъпи някакъв отговор, Супериорът изцъка през зъби.
- Намираме се в Хетава. Тук не говорим за миналото, Сестра Ахманат.
- А ние от Сестринския орден говорим, Супериор - отвърна Ни-имех. Гласът и бе женски, по старчески треперлив и толкова студен, колкото дружелюбен бе този на нейния придружител. И тя се обърна към Ханани. - Но нека оставим дискусията за предимствата на нашия подход за друг път. Трябва да призная, че съм изненадана от това, което е постигнала - очаквах отдавна да сте я изпратили при нас.
Ханани успя да овладее порива да затрепери цяла. Отново заби поглед в ръба на масата, понеже бе ясно, че Сестрата не говори на нея.
- Да, тя се справя добре, ако изключим последния злощастен инцидент - отвърна Супериорът, - но и той е само косвено петно върху иначе безупречната и репутация. Нейните събратя са единодушни в мнението, че е добър Лечител, а подобна оценка е истинско изпитание за някои от тях. - Той се изкиска.
- Значи е замесена все пак. - Ни-имех не изглеждаше изненадана. - Доколко?
- Това ще установи разследването - отвърна Супериорът. Наля вода за всички, като предложи чаша най-напред на възрастната Сестра. - Въз основа на огледа Лечителите стигнаха до извода, че както длъжникът, така и послушникът са починали при остър дисбаланс на жизнени течности, най-вече -излишък на сънна жлъч. Това е само симптом, разбира се. Не знаем какво в един сън може да причини подобен дисбаланс. Но физическият резултат от това е преустановяване на правилната дейност на мозъка и сърцето. - Той въздъхна. - Има и някои други аномалии, които също следва да се вземат предвид.
- И които съответстват на сведенията от нас? - За голяма изненада на Ханани в гласа на Ахманат се долавяше съвършено ясно острота. Тя не знаеше какво положение заема той в Сестринския орден, но със сигурност не бе редно да говори така на Супериора, след като си бе избрал роля на жена. От жените се очакваше да творят покой, а не да го нарушават.
- Кой би могъл да каже? - Супериорът поднесе чаша на Бирника, но той поклати глава мълчешком. Същото стори и Ахманат. Супериорът остави чашата пред Ханани, без да я пита дали иска вода. - Казаното от вас е много малко, за да правим изводи. Народът на Гуджааре живее под изключително напрежение през последните няколко години, а сега и бандитски нападения… - Той сви рамене. - Бих се изненадал, ако в тези дни в града не се бяха появили малко повече кошмари.