- В-вярно. Но след такъв побой може да настъпи вътрешен кръвоизлив, би могло да има счупени кости… - Сети се със закъснение, че се оправдава. Въздъхна и отклони поглед встрани. - Да, наруших я.
- Да се бе върнала в Хетава и завела на мястото някого от твоите Спътници. Това не ти ли дойде наум?
Би трябвало… но…
- … Не.
- Разбира се, че не. - За голямо облекчение на Ханани той не изглеждаше ядосан. Всъщност в погледа му грееше топло одобрение, на каквото тя не бе разчитала. - Този продавач е бил много уплашен и обзет от силни болки. Ако бе умрял, докато ти търсиш помощ, душата му щеше да остане прокълната в селенията на сенките за вечни времена. Постъпила си както трябва, без да мислиш за правила и последици - точно както се полага на един Слуга на Хананджа. - Ниджири скръсти ръце и се замисли продължително. След това, видимо взел решение, кимна като че ли на себе си и попита: - Искаш ли да се реабилитираш, Чирак?
Ханани свъси вежди в недоумение.
- Моля, Бирник?
Ниджири махна с ръка и градската улица се стопи. На нейно място се появи друг сънен пейзаж - пустинни дюни се стелеха до хоризонта под кобалтово небе. Ханани си помисли, че той иска да я успокои с това, но тя никога не бе ходила в пустиня. Гледката и се стори обезкуражаваща и самотна.
- Трябва ти ново чирашко изпитание - каза Бирникът. -Макар да е вече очевидно, че нямаш нищо общо със смъртта на послушник Даюхотем и търговеца Бехенамин, в Хетава има личности, които никога не ще приемат твоята невинност. Обвиняват те, защото ги е страх от теб.
- Страх ги е… - опули се Ханани - от мен?
- От промените, които твоето присъствие вещае за бъдещето. - Това също не и говореше нищо, но той беше Бирник. Те използваха езика на сънищата. - Само едно ново изпитание би могло да им затвори устата. Изпитание дотолкова рисковано, че никой от твоите хулители да не го пожелае за себе си. Успееш ли обаче, те не ще се осмелят занапред да поставят под въпрос правото ти да боравиш с магия в името на Богинята.
Той замълча и в съзнанието на Ханани нахлуха неканени всички слухове, които бе чувала да се разказват за него. Сразил бил Жътвар; отдал бил заслуженото на последния побъркан Принц в Гуджааре; посредничил при мирното завладяване на страната, за да стане това с минимум загуби. Носеха се и други слухове - не толкова хвалебствени и не съвсем добронамерени. Че бил чирак - и даже нещо повече - на легендарния Бирник Ехиру; че лично събрал Последната Дан на Ехиру, когато часът ударил.
„Какво ли е да убиеш любимия си?“ - запита се Ханани, загледана в него през пустинята, която бе сътворила душата му.
Погледът на мъжа неочаквано омекна.
- Никой не ме е молил - каза той, сякаш бе чул мислите и. А може и да беше - ставаха такива неща в съня. - Моето собствено изпитание навремето не ми остави място за избор, освен успех или провал, а залогът бе душата на моя брат. Докато ти имаш избор, Чирак-Лечител Ханани. Ще приемеш ли предизвикателството на изпитанието, което съм наумил?
Тя преглътна.
- Какво е то?
- Да освободиш Гуджааре.
Погледна го втренчено. Той се усмихна.
- Имаме план. Моите братя и аз мислехме да използваме твоя наставник. Той притежава качествата, от които имаме нужда, но, честно казано, притеснява ни неговият нрав. Лично аз мисля, че ти ще се справиш подобре със задачата, която имаме предвид.
- К-как… - Ханани бе престанала да мисли. - Каква задача?
- Това няма да ти кажа - не още, защото би могла да не я изпълниш както трябва. Достатъчно е да споделя, че изисква да напуснеш града и е свързана с известна опасност. Но ако нашият план се провали, целият ни начин на живот ще бъде обречен. Трябва да действаме незабавно или да се лишим от всичко. - Ниджири въздъхна и отправи поглед към разстланите дюни. - Ти се доказа като Лечител, Ханани, не става въпрос за това. Но дали наистина служиш с цялата си душа и сърце на Нейния Закон? Готова ли си да рискуваш себе си в името на покоя в будния свят, така, както го правиш в сънищата? Това е изпитанието.
Тих шепот на вятъра се понесе над дюните и завъртя пясъчни дяволи в отговор на бъркотията в главата на Ханани. Ако това бе лечебен сън, щеше с усилие на волята да си наложи да се успокои, но сега всичко бе в ръцете на Бирника, така че можеше да се страхува, колкото си иска. Което не бе за завиждане.