- Чирак-Лечител.
Гласът на Учител Йехами. Белег за собственото и униние бе фактът, че когато го погледна, не изпита обичайния страх.
Но пък сигурно и той се чувстваше като нея - в очите му липсваше привичната неприязън.
- Учител Йехами. - Тя склони глава пред него, а после погледна през открехнатата завеса към Залата на Отдиха. - Не съм влизала вътре.
Той погледна към входа, все едно бе най-последното нещо на света, за което можеше да се сети, и въздъхна.
- М-да, при тези обстоятелства става очевидно, че смъртта на момчето е била непредвидима. Утре заран ще уведомя Съвета, че възбраната ми е вдигната. Не се съмнявам, че ще одобрят решението.
Колко лесно било. Ханани се вторачи в него, загубила ума и дума. Но в този момент вятърът промени посоката си - полъх откъм кладата донесе аромат на тамян и ухание на дървесна смола, примесени с непогрешимата миризма на изгоряла плът. Каквато и приповдигнатост на духа да изискваше подобен миг, тя бе задавена още преди да се роди. Скоро щеше да може пак да лекува. Но каква полза от това, след като дори сънят се бе превърнал в отрова? Не намери сили да благодари на Йехами.
Той така или иначе май не и обръщаше внимание, вперил поглед в кладата. Облечен бе в официалната кафява роба на Учител, което означаваше, че вероятно е присъствал на погребението.
- Беше време, когато те мислех за най-сериозната заплаха срещу нашите традиции - заговори Йехами, без да отделя очи от погребалната клада.
Ханани се сепна.
- Мен ли?
- Теб. Нашата ходеща, дишаща капитулация пред Кисуа и нейните „по-висши“ порядки. - Въздъхна. - Техните жени не са богини, а най-обикновени слаби смъртни същества, които вършат една и съща работа с мъжете - и съответно понасят същите тегоби. Купуват си и си продават слугите като кокошки, старците им са бреме за тях… Не бих пожелал това на Гуджааре. - Той поклати бавно глава, а очите му отразяваха проблясъците от погребалната клада. - А в края на краищата ти си оставаш едно глупаво момиченце, което така и не ще познае женствеността. Като искаш да лекуваш, прав ти път - защо да те спирам? В сравнение с истинските опасности на тоя свят, ти си едно нищо. - Отвърна очи от кладата, но не погледна Ханани. - Явно Богинята е счела за уместно да ни напомни всичко това.
И си тръгна. Тя гледа подире му, докато кафявата роба се сля с мрака.
„… така и не ще познае женствеността…“
Какво означаваше това?
- Ханани.
„Ти си едно нищо.“
Отвори и се рана отвътре. Сричките на нейното име отекнаха в съзнанието и тя се извърна към Мни-ини, който приближаваше входа на залата. Изглеждаше изтощен.
- Отивай си - каза той. - Нямаш никаква работа тук.
За един кратък миг, в очакване на нова болка, Ханани си помисли, че е чул последните думи на Йехами и е съгласен с него. Но ето че той добави с въздишка:
- Никой не е в състояние да помогне.
Тя привика пръснатите си мисли обратно към действителността.
- Сонта-и. Затова го е направил, нали?
Мни-ини кимна.
- Някой трябваше да опита. Бирниците са най-силните наркомансери в Хетава. Ако това нещо може да се срази с магия… - Той въздъхна отново. - Е, сега знаем, че не може.
„Сигурно сънувам“ - каза си Ханани.
През последните няколко дни всичко бе като в сън - навсякъде присъстваше усещането за нереалност, което будното съзнание нямаше сили да осмисли. В будния свят лошите сънища не се прехвърляха от душа в душа като някаква зараза, нито пък от тях умираха Бирници. Послушниците пък въобще не умираха, особено когато са умни, красиви и обичани.
В будния свят жените бяха богини по природа и същност, а не Слуги на Богинята.
Напрегна се, за да се съсредоточи. Мни-ини изглеждаше сломен от душевно изтощение - също като нея. Събудената от вида му загриженост отчасти пропъди собствената и несрета.
- Трябва да си починеш, Братко.
- Знам. Просто аз… Никога досега не съм бил толкова безполезен. Не съм свикнал така. - Разтърка очи и добави с въздишка: - Проклятие… за малко да забравя. Бирник Ниджири ми каза тая заран, че утре тръгваме.
- Тръгваме ли?
- Да. Отиваме някъде в пустинята, така че си облечи официалната роба върху всекидневните дрехи - ще те пази от слънцето. Приготвили са ни провизии и коне. Тръгваме по пладне от Детската къща.
В будния свят Бирниците не напускат Гуджааре. Ханани свъси вежди.