Откровеността на Бирника изненада Ванахомен. Той знаеше за чистките, радвал се бе в сърцето си, но да чуе всичко това, казано на висок глас на всеослушание, бе съвсем друго нещо. Далеч по-удовлетворяващо.
Като погледна най-напред към Унте, който бе слязъл с останалите в дъното на каньона, но си оставаше засега мълчалив наблюдател, той каза на Бирника:
- Значи предлагаш вашето влияние сред народа в подкрепа на моите претенции към трона. Това би било полезно, след като завладея града, и след като хората ми са пролели кръвта си за тая цел. Обаче съюзниците делят не само наградата, жрецо, но и риска. С какво можете да ни бъдете полезни в момента?
- Мислиш, че не споделяме риска отсега? Ако се провалиш, Кисуа ще ни съсипе.
- Така е, но вие можете да се дръпнете във всеки един миг преди въоръжените действия и да заявите, че нямате нищо общо с тях. - Ванахомен посочи на изток, към Гуджааре. - Вие винаги действате така, в сенките, промъквате се нощем незабелязани през хорските прозорци, но тук става дума за война. Или се включвайте активно в нея, или си стойте зад стените на вашия храм и се молете. И чакайте аз да ви унищожа, когато спечеля победата!
Бирникът сведе глава, все едно бе поканен от Ванахомен на чаша вино.
- Можем да ви предложим провизии и средства…
Ванахомен се изсмя.
- Ние заграбихме от Кисуа повече, отколкото ни е нужно. Предложи нещо полезно, служителю на храма. Може би ще Събереш Сунанди Дже Калаве и нейния съпруг генерал?
Лицето на Бирника се вкамени.
- Те не са осъдени за поквара.
Ванахомен и не очакваше съгласие.
- Тогава какво?
Бирникът замълча продължително, преди да промълви с въздишка:
- Така да бъде. - Накара коня да направи няколко стъпки встрани и спря, като обърна лице към двамата жреци в червено, били до този момент зад гърба му. - Тези двамата са твои, докато си върнеш трона.
Жреците в червени одежди замръзнаха. Също и Ванахомен. Той попита през зъби сред надигналия се зад него ропот:
- Това номер ли е?
- Най-голямото предимство на Хетава - и на Гуджааре - е магията - отвърна Бирникът. - Един Бирник не ще е от голяма полза за вас, но Лечителите са способни да спасят живота на хора, които иначе биха загинали в предстоящите битки.
Двама Лечители. Ванахомен гледаше втренчено червените жреци, разкъсван между радостна възбуда и отчаяние. Бирникът имаше право - двама Лечители бяха в състояние да намалят в огромна степен техните загуби. И - мисълта му срамно се отклони в друга посока - един Лечител можеше да спаси майка му.
При все това…
Даваха му двама Лечители ей така. Двама шпиони на Хета-ва в самото сърце на неговия лагер.
Обърна се към Унте, наложил с усилие маска на безразличие, та да го заболи по-малко от разочарованието.
Унте пришпори коня си към тях, вперил замислен поглед в жреците. Той бе научил доста гуджаарейски от Ванахомен в хода на годините и сигурно бе успял да проследи целия разговор. Но към Ванахомен се обърна на хакти:
- Добре ли чух? Твоите хора проявяват неочакван интерес към търговията с роби?
Ванахомен, който не отделяше очи от Бирника, поклати глава. Очите на жреца се присвиха, когато чу казаното от Унте.
Очевидно познанията му по хакти стигаха, за да разбере думата роби.
- Те не са роби, а заложници, които скрепяват нашия съюз. Ще бъдат освободени след постигане на общата ни цел.
Унте се размърда върху седлото с въздишка.
- Никога не съм харесвал вземането на заложници. Много главоболия за нищо. Ако обаче наистина разбират от магия, както казва той, ще ни бъдат от полза.
Ванахомен отвърна с усилие на волята:
- Могат също така да предават тайните ни на Хетава. Ще трябва да ги вземем в лагера, а те биха могли да издадат неговото местоположение.
Унте се усмихна.
- Досега не съм срещнал гражданин, който да може да намери собствените си крака в пустинята без помощта на неин обитател. А и от какъв зор ще ни шпионират - нали врагът ни е общ?
Вярно беше. Но Ванахомен не пропусна да забележи, че не съществува друга причина Бирникът да им доведе двамата Лечители - при всичките му увъртания такава бе неговата цел от самото начало.
- Просто не им вярвам, Унте.
- Ти не вярваш никому, мой сине по дух. Кажи на този кра-сивичък мъж, че ги вземаме.
Ванахомен понечи да възрази:
- Ти да не… - Сам прекъсна въпроса си и склони примирително глава, когато Унте го погледна меко. - Добре, Унте.