Даде знак на двама конници да застанат отстрани на Лечителите. Но един от облечените в черно скочи от седлото и препречи пътя на банбарци. Цялата му фигура вещаеше заплаха. А по-едрият Лечител свали с рязко движение качулката и викна високо:
- Ниджири!
Бирникът - Ниджири, спомни си името Ванахомен -въздъхна.
- Съжалявам, Мни-ини, но не мога да пусна чирака самичък с тях, макар тя да се съгласи.
- Съгласила се е… - Лечителят изгледа другаря си с невярващи очи. - Ханани, вярно ли е това?
Вторият Лечител изглеждаше твърде смаян, за да отговори. Смаян бе и Ванахомен, в чиято глава лумна диво подозрение. Тя?
Треперещият от страх глас, който най-накрая отговори, несъмнено бе женски:
- Аз… Да, Братко. Само че не знаех… - И без това бледите кокалчета на ръцете и върху седлото побеляха съвсем. - Мислех, че…
- Предупредих те, че е рисковано, Чирак. - Лицето на Бирника бе съвършено безизразно. - Принцът те мисли за шпионин. Може би подозренията му ще отслабнат, когато се увери сам, че не си била подготвена за това, което предстои. - И Бирникът премести поглед върху Ванахомен.
Проклятие. Ванахомен вирна брадичка, намразил този Бирник още повече. Той много добре знаеше какво значи да пратиш гуджаарейска жена в банбарски лагер. Дори прикрепването на Лечител-мъж към нея нямаше да бъде от голяма полза - Лечителите не се биеха. Грижите по нейната закрила падаха върху неговите плещи. „Във война сме, сенките да те вземат дано! Нямам време да се разправям с безполезна гражданка!“
Само че друг избор не остана - Унте бе взел нещата в свои ръце, а сътрудничеството на Хетава занапред зависеше от начина, по който се отнасяха към заложниците.
Въздъхнал от безсилен яд, Ванахомен тръгна напред и спря, когато на пътя му се изпречи Пазител. Или Чирак-Пази-тел - младежът надали имаше годините за встъпване в Път на Служение. Очите на юношата едва се виждаха от качулката, но той въпреки това се вторачи в тях, и след един дълъг миг на мълчание младежът се отдръпна встрани с въздишка.
Приближил Ихо до коня на жената, той се пресегна и свали качулката и. Същата - Лечителя-момиче, на което бе попаднал в града. Тя го погледна в очите без страх - с това було на лицето сигурно и приличаше на всеки друг банбарец.
- Тръгвай с тях - нареди той на гуджаарейски, като посочи с глава мъжете. Тя трепна и очите и се изпълниха с панически страх. В един момент си помисли, че тя ще хукне да бяга. Но момичето пое дълбоко въздух и наложи върху лицето си маска на спокойствие, която щеше да е съвършена, ако не бе издайни-ческият блясък в погледа и. Тя кимна и се насочи към мъжете. Нейният другар, мъж над средната възраст с лъскави и прави почти като на северняк коси, изкриви лице в кисела гримаса срещу Ванахомен, но също тръгна, като гледаше да е близо до момичето.
- Да смятаме ли съюзът за сключен? - Бирникът говореше на Унте, а погледът му стрелкаше крадешком Ванахомен.
- Между гуджаарейския Хетава и Банбара в лицето на племето Юсир - да - отвърна Унте на гуджаарейски с много силен акцент. Ванахомен също кимна, спомнил си думите на Пазителя от срещата им в планината: „Съюзът трябва да се сключи с теб.“
Бирникът сведе глава.
- Тогава очакваме нападението. Удари ли часът, нашите воини и нашата магия ще ви помагат в предстоящата битка. Скоро ли ще бъде?
- Да - отвърна Ванахомен.
- Веднага след слънцестоенето - добави Унте, за голямо неудоволствие на Ванахомен.
- Останете в Нейния покой дотогава - каза Бирникът и кимна към Пазителите. Те се скупчиха послушно край него и шестимата поеха назад по пътя, по който бяха дошли. Унте направи отривист жест и конниците му отвориха път на делегацията от Хетава.
След като се загубиха зад хребета на най-отдалечения хълм, Унте се обърна към Ванахомен с въздишка:
- Е, свърши се.
- Все още предстои гласуването, Унте.
Банбарецът му хвърли пълен с изненада, развеселен поглед.
- Значи не предвкусваш с радост несъмнения успех там! Никога не бих повярвал, че си толкова неуверен в славното бъдеще.
- Уверен съм както винаги, Унте, но не бих могъл да предвидя настроенията на шестима племенни водачи. Ако не вземат решението, на което се надявам… - Погледна тревожно подир смаляващите се фигури на мъжете от Хетава.
Унте се усмихна.
- Е, остава ни да се надяваме, че ще го вземат. Този съюз ще помогне. Ще си ходим ли?
Кимнал в израз на съгласие, Ванахомен даде знак за потегляне към Мерик-рен-аферу с Лечителите по средата на колоната.
14.
G0D
Мерик-рен-аферу