- Това е разновидност на туморната болест - промълви той, като затвори очи и започна да търси душата. - Болестта е в кръвта и по-точно в костта, която я прави. Усещането е почти същото, като при другите разновидности на болестта, така че, следвай ме - нека я намерим.
- Добре, Братко. - Тя затвори очи, потъна заедно с него в лечебен транс и сънното и Аз затърси своя събрат в плътта на жената. Мни-ини откри душата преди Ханани - скрита бе между две ребра близо до сърцето. Сля се с нея, Ханани направи същото и двамата заедно извършиха прехода в Ина-Карек.
След толкова дълго време провеждането на пълноправно и свободно от всякакви ограничения лечение доставяше неописуема радост на Ханани, макар сънят, който Хендет изстрадва-ше, да не бе в никакъв случай весел. Сънният пейзаж на жената бе препълнен с гризящи и дерящи се същества - скарабеи, многоноги червеи, огнена жарава, изгаряща всичко, което допре. Мни-ини остави Ханани да разчисти тези образи заедно с болестта, която олицетворяваха, докато той проникваше отвъд сънния пейзаж и - с помощта на сънно семе - подтикваше тялото да замести заболялата кост със здрава. Това бе къртовски труд, но при обединения сън на двама Лечители, напредваше неусетно.
- Е… - Мни-ини се протегна усмихнат, когато най-накрая приключиха съня и се върнаха в Хона-Карек. - Това ми липсваше, Ханани. Удовлетворението, което дава съвместното лечение, не може да се сравни с нищо друго.
Ханани се усмихна срамежливо… и застина, забелязала Принца, който бе седнал в отдалечения край на шатрата с вперен в двамата поглед. От началото на лечението трябва да бяха минали няколко часа, защото в шатрата бе притъмняло. В настаналия мрак се виждаха само булото му и блясъкът на очи над него.
- Сега трябва да е добре - каза Ханани, нетърпелива да го успокои. - Изчистих всичката зараза. Наставникът ми възстанови болната част от тялото, така че занапред кръвта и ще бъде здрава.
Мни-ини кимна в потвърждение на казаното, докато привършваше прегледа, приседнал на пети.
- Вода, почивка и храна - най-вече червено месо - ще и помогнат да се възстанови в най-кратък срок.
Принцът кимна много бавно и едва забележимо в мрака.
- Поздравления - промълви той. - Доказахте, че си струва животът ви да бъде запазен.
Жестоката студенина на този глас подейства като плесница. Ханани се дръпна инстинктивно и погледна към своя наставник, но Мни-ини също изглеждаше объркан от реакцията на Принца. Тя не бе очаквала от него да сподели изцяло тяхното щастие, май не можеше да го изпита. Но благодарност -защо не? Тъкмо на нея се бе надявала.
Преди някой от двамата да измисли отговор, Принцът се изправи.
- Слугата ми е отвън - каза той, без да погледне когото и да е от двамата. Очите му бяха приковани към майка му. - Ще ви заведе в шатрите.
Ханани отново погледна Мни-ини, но той само поклати глава и стана. Тя стори същото и го последва през процепа навън.
- Така ставаме квит, жрицо на Хетава - спря я гласът на Принца. - Но до тук.
- Квит ли?
Той се обърна към нея, вдигна ръка и махна булото от лицето си. Дъхът и секна, когато най-сетне позна мъжа, опитал да я спаси от кисуатските войници. На лицето му нямаше следа от презрението, което и показа онзи ден, но нямаше и дружелюбност. Със същия студен поглед би могъл да удостои някой враг - или пък насекомо.
- А сега се махай - каза той и и обърна гръб.
Онемяла от смайване, Ханани се подчини.
15.
G0D
Бунт
Осмодневието преди зимното слънцестоене бе време за върховен покой и съзерцание в Гуджааре. След месец или малко повече великата река, наречена Кръвта на Богинята, щеше за залее бреговете и да наводни цялата долина. След като водите се оттеглеха, подире им щеше да остане дебел пласт черна тиня, чието плодородие правеше от Гуджааре цветуща градина в самото сърце на пустинята. Когато буреносните облаци избледнееха и плодородието на почвата се възстановеше, родените през миналата година деца щяха да могат най-после да получат своите имена.
Но преди да започне наводнението, Гуджааре живееше в тягостно сушаво очакване - като в преддверие на ада. Селяните седяха със скръстени ръце, прибрали своята четвърта и последна реколта, хората на изкуството и занаятчиите завършваха планираното за годината, по-заможните се местеха в именията си извън долината, за да избегнат свързаните с наводнението главоболия. Точно в този период гуджаарейските семейства се събираха, за да отбележат с празник любовта, благосъстоянието, смъртта и всички по-дребни събития, настъпили междувременно.Най-заети в дните на слънцестоенето бяха Сестрите на Хананджа. Надали оставаше улица - от богатските квартали на висшите касти до копторите около рибния пазар, която да не чуваше ритмичното подрънкване на звънчета и достолепния приглушен тътен на барабани, придружаващи процесията на всяка Сестра и нейните помощници. Гледката на жълта Сестринска шатра, в която тези представителки на Богинята полагаха своите приносители, за да им сътворят сънища на върховен екстаз, бе нещо съвсем обичайно за дългите нощи и кратките дни на зимата.