Войниците обърнаха пълни с надежда очи към своя командир. Той на свой ред изгледа с недоверие татуирания.
- Искаш от нас да кажем какво се е случило тук?
Мъжът сякаш се забавляваше.
- Ама разбира се. Хетава няма какво да крие.
И сега командирът разбра - всичко бе предварително планирано.
- Трябва да приберем падналите си другари - заяви кису-атецът в опит да излезе с чест от положението. Прекалено разстроен бе, за да прояви истински кураж. Изненадващо, татуираният кимна. А след това, за пълно смайване на войниците, скръсти ръце пред лицето си и коленичи със сведена глава. Цялата тълпа, дори пострадалата Сестра, направиха същото. Тишина и покой - ако не се брояха уплашените войници - изпълниха улицата.
Изразяваха уважение към двама изнасилвани? Отначало командирът бе смаян. Но после разбра - те изразяваха уважение към двама мъртви изнасилвачи. Именно защото бяха мъртви.
В Гуджааре смъртта бе повод за празнуване - стига да носеше покой.
Командирът припряно заповяда на хората си да отнесат телата в местната казарма. Нито една гуджаарейска глава не се вдигна, докато войниците отнасяха своя товар. Започнаха да стават, едва след като се изправи татуираният мъж.
- Убеден ли си, че това бе мъдър ход, Бирник? - попита Сестрата. Все още изглеждаше потресена. Той се взря в нея за известно време, а сетне допря с пръсти бузата и. Сестрата потрепери, когато покоят на войниците премина между двама им и тя си върна мира, който и бе отнет.
- Мъдър или не - стореното е сторено. Предстоят трудни времена. Гуджааре трябва да остане единна, ако ни е писано да оцелеем.
- Ако кисуатците си отмъстят на Хетава за смъртта на тия копелдаци - обади се някакъв мъж, - ние ще отмъстим на тях. - В тълпата се разнесе одобрителен ропот.
Бирникът му отправи втренчен поглед и промълви с въздишка:
- Ако е такава волята на Хананджа, така и ще бъде.
Мъжът нададе радостен вик и останалите се присъединиха. Едни избухнаха в смях, други започнаха да се прегръщат в прилив на чувства. Бяха се опълчили на Кисуа - с малко наистина, но все си беше победа. Хетава се бе измъкнал най-сетне от черупката на своето удобно съучастническо мълчание, за да застане начело на Нейния народ пред лицето на завоевателите. През следващите дни мълвата за Събирането на тази Дан щеше да обикаля навред и да нараства, щеше да буни народа и да превръща неговото потискано недоволство в желание за действие. Нямаше да мине много време и градът щеше да е готов за промяна, да жадува промяна. И най-вече - щеше да е готов да се бие за нея.
В хода на последвалото импровизирано празненство Бирник Рабанех тихомълком изчезна.
16.
GGD
Цената на един Лечител
На другата сутрин Ханани се събуди озверяла от глад. Сърбеше я цялото тяло и неудържимо и се ходеше по нужда. По време на пътя от Гуджааре свикна да се оправя както може в тези примитивни условия, но си спомняше с копнеж уютните помещения и удобни гърнета в Хетава, които така улесняваха задоволяването на всекидневните нужди. Тя нямаше представа от банбарските порядки в това отношение, но ето че се налагаше да попита.
Седна в постелята и огледа голямата пуста шатра, която и бяха отредили предната вечер. Карис, гуджаареец горе-долу на възрастта на Мни-ини, който каза, че прислужва на Принца, и бе връчил тъничка постелка за спане и и бе наредил да не се шляе самичка из банбарския лагер. На нея и през ум не и минаваше подобна мисъл, но какво да прави сега, в негово отсъствие? Схваната от лежане, тя се надигна, отиде до входа на шатрата и надникна навън.
Малцина бяха станали толкова рано. Забеляза пред няколкото шатри отвъд пътеката някакъв слаб мъж с източни черти да готви. Усети аромат на печено и от по-близо. Излезе от шатрата и се огледа. Карис печеше месо на шиш, клекнал край огнище, разположено в средата на кръга, очертан от шатрите на Хендет, Мни-ини, нейната и още една - вероятно на Принца.
Потреперила от утринния хлад, Ханани пристъпи в кръга и се поклони на Карис.
- Добро утро, господарю. Споходиха ли те приятни сънища нощес?
Той се сепна, като чу гласа, но на лицето му се изписа задоволство.
- Никога не помня сънища, малка Лечителко - отвърна бившият генерал. Не се усмихна, но у него имаше нещо, което много и напомняше за Мни-ини. Тя мигом се усети в свои води. - Хетава ме отхвърли като безнадежден случай, преди да съм видял дори третото си наводнение.