Ханани се усмихна и клекна край огъня, макар с това да притисна болезнено мехура си.
- Бих могла да ти помогна с готвенето, ако искаш - започна тя, - но преди това ще те помоля да ме насочиш за някои неща от всекидневието тук.
Мъжът кимна, сякаш бе очаквал това.
- Облеклото, знам. Не можеш да се мотаеш наоколо в този вид.
Ханани погледна сконфузено дрехите си. Носеше обичайната униформа - огърлица от червен халцедон, червена препаска, превръзка на гърдите.
- Какво му има на облеклото ми?
- Тукашните жени обличат повече неща от гуджаарейските и не носят мъжки дрехи.
- Положението ми на Слуга на Хананджа…
- За мен е ясно - прекъсна я Карис с бегла усмивка, - но не и за банбарци. Жена, която се облича като мъж, следва да очаква отношение като към мъж. А силните мъже тук обиждат и дори убиват по-слабите, без кой знае какви последици. Тези хора не вярват в мира и покоя като нас. Имай го предвид.
Тя въздъхна.- Добре. Ще си облека официалната роба. Но преди това: къде бих могла да се облекча? А и баня? Вече от… няколко дни… - Тя се сви от срам.
Карис я погледна изненадан. След това се разсмя, макар в смеха му да прозвуча нотка на копнеж.
- Беше време, когато и аз се притеснявах заради няколко пропуснати бани. Както и да е. Засега ще те заведа долу. Другарят ти дали има намерение да стане по някое време?
- Да - каза Мни-ини, заобиколил своята шатра. Изглеждаше замаян и схванат също като Ханани, но кимна любезно към двамата. - Върху пясъка и чакъла на идване се спеше подобре, по-меки са от гола скала. Гостоприемството на тия хора търпи много сериозна критика.
- Нали не са ви убили още - сви рамене Карис и Мни-ини се усмихна. Но Ханани бе сигурна, че го бе казал абсолютно сериозно. Карис остави шиша малко встрани от огъня, издърпа глинените чинии, които бе сложил да се топлят, и стана. - Елате с мен.
Поведе ги към стълбата, която бяха изкачили предния ден. Тук момичето забрави напълно пикочния си мехур, защото слизането бе много, много по-страшно от изкачването. Справи се със затворени очи, вкопчена с все сила в стълбата, като се мъчеше да не обръща внимание на ледения утринен ветрец, който галеше гърба и, докато търси с крак поредното стъпало. Донякъде помагаше нескончаемият низ ругатни от устата на Мни-ини, който отвличаше малко вниманието и през целия път до долу.
Най-сетне стъпиха на твърда земя, без да пострадат - ако не се смятаха похабените нерви, и Карис ги заведе в малка горичка доста далеч от реката, където бе изкопана прилична отходна яма. Нея използваха робите на племето, поясни той, без да се разпростира върху възможностите за по-висшестоящите. После им показа - веднага след първия завой на каньона - тревиста поляна, където се бе образувал плитък вир.
- Има още един оттатък - съобщи той, като сочеше към близкия хълм с впит в Ханани поглед - за тебе.
- Ще си стоя при наставника - отвърна тя. Мни-ини вече се бе съблякъл и натопил и Ханани започна да прави същото. Карис бе изумен. Обърна светкавично гръб на момичето. Тя се зачуди на тази реакция, докато влизаше във водата, понесла и дрехите си, за да ги изпере. Нали бе гуджаареец, в края на краищата? В тяхната страна нямаше нищо нередно мъже и жени да се появяват голи на обществени места. Особено в жегите. А това си бе чисто и просто баня - нищо еротично. Но щом излезе от водата и приседна върху един камък да среше косите си с пръсти, докато дрехите и изсъхнат, Карис издаде някакъв звук, който силно наподобяваше раздразнение, и потъна между дърветата.
Мни-ини седна до нея и отправи поглед подире му. Влажна и свободна от обичайната плитка, косата му представляваше бъркотия от мазни на вид кичури, обилно прошарени с бяло. Приключила със своите коси, Ханани мина зад гърба му, за да оправи неговите валма.
- Струва ми се, Ханани - започна наставникът, докато тя се занимаваше с това, - че трябва пак да станеш жена.
Тя спря за момент с ръце до китките в косата му, и се запита дали това не е някаква шега.
- Цикълът на моята плодовитост този месец вече мина, Братко, но съм напълно сигурна, че все още съм жена.
- Не напълно - каза той. - Ние умишлено те насочвахме в друга посока, карахме те да се обличаш като нас, да живееш като нас в Хетава. Това бе необходимо, за да станеш една от нас - и за да те възприемат някои от нас. Но тук, струва ми се, трябва да правиш тъкмо обратното.
Разтревожена, Ханани продължи да разресва с пръсти косите му. Винаги се бе чувствала жена, каквото и да означаваше това. Животът и като Слуга на Хананджа бе за нея естествен и правилен - това не означаваше ли, че е подходящ за нея? Подходящ за една жена? При това никога не и бе пречило да се облича като мъж или да я наричат „господарю“ при официални случаи, защото тези неща я правеха Слуга на Хананджа в очите на нейните братя и на хората. Без мъжките одеяния…