„… така и не ще познае женствеността…“
… дали щеше да може въобще да бъде Слуга занапред?
Ръцете и се разтрепериха в косите на Мни-ини.
Разбрал погрешно нейното мълчание, наставникът въздъхна.
- Да ми бе казал проклетият Ниджири какво е намислил. Не мога да повярвам, че ни изложи на такава опасност. - Посегна през рамо и хвана ръката на Ханани. - Ще направя, каквото ми е по силите, за да те защитя. Но искам да разбереш едно -каквото и да се случи, и двамата сме длъжни на всяка цена да оцелеем и да се върнем в Гуджааре.
Тези приказки за оцеляване я разстроиха.
- Бирник Ниджири не би ни оставил сред тези хора, ако допускаше, че могат да ни сторят зло, Братко.
Мни-ини отвърна със стоманен глас:
- Бирник Ниджири би сторил точно това, ако е в услуга на неговите цели. За един Бирник смъртта е просто друга форма на покой. Те не разсъждават като Лечители, не го забравяй. Чуй ме. - Той стисна ръката и. - Ти не си беззащитна, Ханани. Дори тук и сега. Сетила си се и сама, нали? Повечето чираци стигат до този извод горе-долу на твоя етап от развитие. Който лекува, може със същата лекота и да вреди. Техниката е една и съща. Различни са само намерението и резултатът.
Тя се дръпна от него, още по-разстроена, когато осъзна смисъла на чутото. Та той бе неин наставник, неин брат, баща във всяко отношение, освен по кръв. Винаги я бе учил да различава доброто от злото. А сега… Това противоречи на всичко, което бе учила. Стори и се толкова нередно, че не намери думи да го изрази.
- Ами к-к-клетвата, Братко? Ние н-никога н-не бива да вършим зло.
- Ако някой поиска да ти причини зло, подобре го изпревари, Ханани, проклет да бъда! - Обърна се да я погледне в лицето. Когато тя опита да отклони очи, той отново стисна ръката и. - Не може да има покой без сигурност. Точно заради това Гуджааре поддържа армия. И точно заради това аз ти казвам, заповядвам ти да се браниш, ако се стигне дотам. Твой дълг е да лекуваш нуждаещите се, но не ще го изпълниш, ако те убие някой дивак или пък някой покварен от собствения ни народ.
- Наставникът се намръщи срещу скалите, а Ханани със закъснение разбра, че има предвид Принца. - Обещай ми, че ще направиш всичко, каквото е необходимо, за да оцелееш.
Шумолене на клонки оповести завръщането на Карис и спаси Ханани от необходимостта да отговори. И двамата се изправиха. Мни-ини прибра на бърза ръка косите си, а Ханани посегна за дрехите. Бяха си мокри, но щяха да изсъхнат бързо
- слънцето изгряваше.
Докато двамата се обличаха, Карис гледаше настрани.
- Господарката Хендет е будна и желае да те види.
Ханани замръзна с прехвърлена през рамо ръка, докато
превързваше гърдите си. Мни-ини си взе препаската и попита:
- Да не се е случило нещо
- Не, просто иска да те види. Теб - добави той, осмелил се да погледне Ханани в очите. - Не двамата.
Ханани примигна от изненада, но когато погледна Мни-ини, той само кимна. Дооблякоха се в мълчание и последваха Карис към лагера.
Когато стигнаха шатрата на Хендет, той почука по опънатата кожа и завря глава вътре, след като оттам се чу реч. Размени няколко думи, пак се появи на входа и даде знак на Ханани да влезе.
Вътре миризмата на болест започваше да отслабва. Хендет седеше изправена сред възглавниците, а скутът и и килимите около нея бяха затрупани със свитъци. Когато Ханани влезе, тя не я погледна - очите и пробягваха по колонка нумерали. Обзета от внезапно вълнение, Ханани спря върху килима по средата на шатрата и зачака. Не знаеше дали да седне или остане права.
- Седни - проговори за нейно огромно облекчение Хендет. Тя коленичи, както бе правила много пъти по време на урок в Залата на Лечителите.
Като нави свитъка, който бе чела, Хендет най-накрая отправи към нея продължителен и замислен поглед. Сега ясно пролича, че е била красавица на младини, защото тази красота бе оставила неизличими следи - изящна шия, грациозно издължени черти, макар и много изпити от болестта. Също толкова ясно пролича и друго - Принцът бе наследил своя нрав именно от нея. Върху обърнатото към Ханани лице се четеше познатата студенина.
- Значи в Хетава са приели жена - започна тя. - За да угодят на Кисуа, предполагам?
Момичето сведе поглед.
- Да, господарке.
- Такова падение… Би трябвало да съм доволна. Достойна мъст за стореното на моя съпруг. - Хендет въздъхна и погледна Ханани, която не съумя да прикрие достатъчно бързо своя гняв. Но за нейна изненада, Хендет изведнъж стана любезна. - Извини ме, те са ти като семейство. Занапред няма да кажа лоша дума за тях пред теб.