Ханани се подвоуми, смръщи още повече вежди и най-накрая изтърси първата мисъл, която и бе дошла в главата:
- Подобре да чуя думите на глас, вместо да не чувам нищо, но да виждам всички тези мисли в очите ти.
Хендет я изгледа дълго и мълчаливо, преди да промълви:
- Добре. Ще си говорим откровено една на друга. - Остави свитъка настрана и я повика с ръка. След миг колебание Ха-нани приближи и коленичи до постелята на възрастната жена.
Хендет протегна ръка и докосна огърлицата, опипа червените камъчета.
- Ти си чирак. Срамота… ако беше пълноправен Лечител, това щяха да бъдат рубини, а не прости халцедони.
- Има ли значение, господарке?
- Трябва ти богатство. При банбарците стойността на жената зависи от зестрата, която ще и даде нейната майка. А тя на свой ред зависи от богатствата, които въпросната майка е успяла да натрупа от разумна търговия през целия си живот. Мъжът може да забогатее от плячка или като прилъже богата жена да се омъжи за него и влезе по такъв начин в заможно семейство. Но за жената пътят е един - разум и хитрост. - Тя пусна огърлицата на Ханани и хвана брадичката и, като започна да обръща лицето и в различни посоки.
Момичето изтърпя този оглед с известна неприязън - спомни си, че Сестра Ахманат бе направила същото. Какво искаха да видят на лицето и тези хора? Нямаше да е зле, ако някой път и кажеха.
- Аз не съм банбарска жена - възпротиви се Ханани, като се мъчеше да запази безизразен тон. - Аз съм Слуга на Богинята и не притежавам нищо друго, освен дарбата, която Тя ми е дала, и уменията, на които съм научена от моите братя.
- За това говоря. Не забравяй да вземаш прилично възнаграждение, когато лекуваш, момиче. С човеколюбие не ще спечелиш уважението на това племе.
Ханани се дръпна от пръстите на жената, неспособна да скрива повече обидата си.
- Аз не искам да ми плащат за уменията.
Хендет сякаш се развесели.
- А кой е платил за тая хубава червена препаска, дето я носиш?
Ханани трепна и погледна инстинктивно надолу. Въпросната дреха се спускаше леко провиснала като камбана около коленете и - винаги и бе била малко голяма.
- Боята е скъпа - продължи Хендет, - особено този наситен тъмен оттенък, внася се от Изтока. Знам, защото моят съпруг Еникет ми купи подобна красота, когато беше жив - малцина гуджаарейци можеха да си я позволят. Хетава обаче издокарва всичките си десетки Лечители в дрехи за цяло малко състояние. Как става тая работа, питам аз?
Ханани опипа меката тъкан на предната част на препаската, замислена по въпрос, който никога не и бе идвал наум.
- Д-дарения - отвърна несигурно тя. - Виждала съм много приносители в нишите на Хетава, които питат дали храмът няма нужда от някаква работа, или пък носят пари, храна, стоки…
- Достатъчно много, за да се купят боя за препаската и халцедон за огърлицата ти? За храната, която си яла през всичките години, за постелята ти, за майсторите, които са построили резервоари и канали за всекидневната ти баня? - Хендет поклати глава. - Аристократите плащат…
- С това е приключено! - Ханани стисна плата на препаската с две ръце. - Бирниците прочистиха Хетава от всички, които търгуваха със сънна кръв.
Хендет изпусна дълга, уморена въздишка и хвана носа си с два пръста. Току-що бе измъкната от лапите на смъртоносна болест и Ханани знаеше, че трябва да я накара да млъкне и си отдъхне. Но не намери сили да проговори и Хендет отново се съсредоточи върху нея.
- Банбарци нямат богове - продължи тя след известно време. - Знаеш ли това? Или по-точно, кланят се с еднакво усърдие на всички богове - и на нито един по-специално. Чувала съм, че се молят на Хананджа, кълнат се в бога на смъртта Шир-лоа, призовават с танци нощните духове на Ватсване. Виждала съм ги да изгарят приношения към предците си, да се прекланят пред животински богове, а от време на време се боядисват на ивици като Сънната. Мислиш ли, че са неверни на всички тия богове?
Ханани се взря втренчено в нея, а вътрешно цялата трепереше. Хендет я погледна и тихо се разсмя. Не злостно, а със съжаление и от това я заболя още по-силно.
- Банбарци боготворят онова, което е сътворило света във всяка негова форма на проявление. Но не боготворят хора. Или по-точно, смятат, че хората са си хора - дори онези, които се провъзгласяват за светци. Понякога се питам дали тия варвари не са прави. Те поне не се самозаблуждават.