- Никой не ме е заблуждавал - заяви упорито Ханани.
- Нямало е нужда. Ти вярваш безусловно, а това стига. -Съжалението и премина в раздразнение. Тя поклати неодобрително глава при нейното упорство. - Мисли, Чирак-Лечител, мисли. Какво става с всички онези благородници, които вече са
175
станали зависими от сънна кръв? Те не могат да престанат, защото ще полудеят и ще умрат. Сънната кръв предлага наслада, много по-силна от тази на тимбалина и по-неустоима от тази на всяко вино. Ако тези, които я искат, могат да си я позволят, защо да ги отпраща твоят Хетава?
Ханани я гледаше, неспособна да проговори, неспособна да мисли от сковаващия съзнанието и ужас. Но зад него се прокрадваше и срамът от собствената и наивност. Толкова бе очевидно. Би трябвало да се сети сама.
- Хетава е голямо добро за Гуджааре - продължи Хендет, вече по-меко. - Без него болни и сираци ще останат лишени от грижа, а по-голямата част от народа ни ще тъне в невежество като народите на други страни - неграмотност, суеверия и по-лошо. Самият живот у нас е станал по-дълъг и здравословен, благодарение на магията на жреците. Затова Гуджааре не придиря многомного на Хетава за тия дребни шмекерии, при положение че вашите Супериори не престъпват границите на приличието. Точно затова, глупаво момиче, трябва да искаш от банбарци да ти плащат. Винаги са ти плащали за работата, независимо дали го осъзнаваш, или не. - Хендет сви рамене. - Впрочем, постъпи както желаеш. Аз казах, каквото имах да кажа.
- Благодаря ти - отвърна Ханани по-скоро по навик, отколкото водена от нещо друго. Много и бе трудно да не мрази Хендет в този момент.
А тя наклони глава и се усмихна тънко, навярно усетила тази скрита омраза.
- Пък ако искаш още един съвет, продай тая твоя огърлица.
Ханани едва не подскочи и хвана инстинктивно огърлицата в шепа.
- Да я продам?
- Ще ти трябват куп неща. Прилично облекло, нощно гърне, свястно легло. Не си ли гладна? Тук никой не яде безплатно. Дай я на Карис и му кажи да я занесе на Нефри. Той ще ти води сметките, а и ще плати добре. Кажи на наставника си да стори същото. Дала съм ви шатри от моето имущество - в очите на племето тази постъпка означава, че ви признавам за роднини. Това ще ги принуди да се отнасят с известно уважение към вас, стига да не ги обидите с нещо.
„Обещай ми, че ще направиш всичко, каквото е необходимо, за да оцелееш.“ Ханани опипа камъчетата на огърлицата и сведе глава, намразила себе си заради самата мисъл да последва съвета на Хендет. Но пък тя познаваше добре този народ, а момичето - не.
- Защо? - попита на глас. - Защо ни помагаш, след като толкова много мразиш Хетава?
Хендет се усмихна.
- Защото сте съюзници на моя син. И защото аз също съм правила компромиси в името на оцеляването и на неговото бъдеще. - Изгледа Ханани от глава до пети и добави: - А и защото, независимо от всичко, изпитвам голямо удоволствие да видя жена в Хетава. А сега си върви - имам много работа.
Ханани послушно се изправи. След миг колебание склони глава към Хендет. Тя направи същото в царствен израз на благоволение. Момичето си тръгна с вряща от въпроси глава.
17.
GGD
Езикът на стоманата
Ванахомен завари трима от хората си, приклекнали в североизточната наблюдателница, да си предават далекоглед от ръка на ръка и да се кикотят като малки деца.
- И-Дари - извика един от тях, след като го забеляза, - ела да видиш нещо.
- Сега пък каква глупост сте намислили? - попита той, когато приближи. Езак се ухили и му подаде далекогледа, като посочи с ръка към един от вировете в дъното на каньона. Вана приближи окуляра и го фокусира. Мъжете наблюдаваха изражението на лицето му и се разсмяха.
- Тая може да народи цяла армия с такива бедра - обади се Езак.
- И да я изхрани с циците си! - добави през смях втори войник.
Така беше, прецени Ванахомен и си позволи лека усмивка, докато жената-Лечител, гола след баня, се навеждаше за дрехите си и така му предостави възможност да разгледа подробно прелестите и. Не беше нищо особено като лице, тен или осанка, но нисшите касти в Гуджааре явно имаха с какво да се похвалят, когато ставаше дума за размножаване.
- Чувал бях, че гуджаарейските жени нямат свян - каза Езак, хванал отново далекогледа, - ама чак пък толкова. Вижте я само, къпе се с оня неин мъж, без окото да и мигне. Да не са любовници?
Ванахомен поклати глава.
- Мъжете от Хетава използват магия, за да укротяват естествените си желания. Всъщност те трудно могат да се нарекат мъже. Предполагам, че и с това момиче е същото.