- На мене ми изглежда абсолютна жена!
- Нямам търпение да я докопам - обади се третият и доброто настроение на Ванахомен се изпари начаса.
- Унте предупреди категорично да не се закачат - каза той с безразличен тон.
- Ми аз няма да я закачам - отвърна мъжът и даже Езак се засмя с останалите, макар че млъкна веднага, щом забеляза лицето на Ванахомен.
- Майка ми я прие като член на нашия род - каза той, а сетне на свой ред се усмихна на тяхната изненада. - Винаги е казвала, че иска дъщеря. Аз трябва да съм бил нещо като опит.
Обърна им гръб и си тръгна, преди да започнат да му задават въпроси, понеже не беше сигурен, че може да отговори на всичките. Представа нямаше защо Хендет реши да даде шатри на двамата Лечители. По-скоро виждаше причината - така щеше да запази авторитета им в очите на племето, а с това и безопасността им, но обстоятелството, че го направи, продължаваше да го дразни. Той никога нямаше да прости на Хетава. Нека неговите жреци се грижеха сами за себе си, както бяха принудени да сторят те с майка му.
- Добре се справи - каза някакъв глас, когато той слезе от наблюдателния пост. Ванахомен застина за миг и се извърна към банбарката, която го бе заговорила.
- Янаса - каза той с официален тон. - Утринта бледнее пред твоята красота.
Жената се усмихна и даде знак да тръгне до нея. Сподавил въздишка, той се подчини.
- Таса ми каза - започна тя, - че двамата чужденци са направили някаква магия на майка ти снощи. Вярно ли е?
Въпросът веднага разведри душата му. Тази заран Хендет се събуди бодра, каквато не бе от години. Ванахомен и помогна да се измие и облече, за да се наслади на нейните възстановени сили, на вълчия апетит, на блясъка в очите.
- Магията на Хетава е дар от нашата Богиня - отвърна той.
- За това поне можем да им се доверим, ако не за нещо друго.
- Радвам се да го чуя - каза Янаса. - На какво ли не се наслушах за тия двамата - особено за жената. Разправят че се шляела полугола и правела каквото и каже оня мъж, а и който и да било мъж. - Поклати глава с въздишка. - Май някоя от нас, жените, ще трябва да я вкара в правия път, преди мъжете да са навирили опашки.
Ванахомен спря и я погледна подозрително. Голям товар щеше да му падне от плещите, ако Янаса се погрижеше за момичето от Хетава. Но това щеше да го направи длъжник, а той се бе научил още преди години, че Янаса не си мръдва пръста, ако няма някаква изгода.
- Какво ще искаш? - попита той, зарязал учтивостта.
Тя се нацупи обидено.
- Кога ще започнеш да се държиш като хората? Десет години си с нас, а си оставаш гражданин.
- Няма да се върна в леглото ти, Янаса. Казах ти преди две години: онова бе за последен път.
- Потрябвал си ми в леглото - имам си друг, ако случайно не си забелязал. - Но погледът и стана изведнъж сериозен и той видя в него тъга. - Таса пита понякога защо не идваш.
- Ще разбере, когато порасне и ви научи женските номера. Кажи какво искаш в замяна, ако се погрижиш за жената.
Янаса въздъхна и поклати глава.
- Нищо не искам, Вана. Момичето ми допада - това е всичко. Пък може и да е от полза да си имам магьосница за приятел.
- Тя се усмихна дяволито.
- Подобре си намери чакал за приятел. Никой, отрасъл в Хетава, не заслужава доверие.
При тези думи жената повдигна грациозно извити вежди.
- Значи има все пак нещо, което мразиш повече от мен? Почти приятно ми е да чуя това.
Ванахомен не я мразеше и тя го знаеше много добре. Той спря и въздъхна.
- Вземи я под опеката си. Също и мъжа. Нямам време да ги дундуркам. Ударните отряди на другите племена ще пристигнат всеки момент - имам да обучавам хората си на стрелба…
Тя го изгледа гневно.
- Слънцестоенето е, Ванахомен. Довечера започват празненствата - или си забравил?
Проклятие. Забравил беше.
- Не виждам защо да не съчетаем едното с другото. Чака ни война.
- Даже и войниците трябва да се поотпуснат. - Тя му хвърли многозначителен поглед и протегна ръка да го погали по бузата над булото. - Даже и ти, о, велики кралю.
Може би напрежението от последните дни си каза думата, а може и Тианет да бе събудила у него желание за женствена мекота. Той въздъхна и прие ласката, дори когато пръстите и дръпнаха булото, за да се видят устните му, които Янаса също погали. Усмихна се - съвсем слабо, и веднага видя ответната усмивка на Янаса. Дързостта и винаги го бе възхищавала.
Но мигът отмина, Ванахомен хвана и целуна ръката и и после я отблъсна нежно. Безмълвно - защото толкова малко бяха нещата, които можеха да си кажат без опасност да опропастят тези плахи опити за контакт - вдигна булото, склони глава към нея и си тръгна.