Най-напред слезе долу, където - също като жреците от Хе-тава - се наслади на първата след мъчителния поход баня. Докато племето пребиваваше в Мерик-рен-аферу, той се придържаше към гуджаарейския навик да се къпе сутрин и преди сън. Дори си позволи да похарчи част от скъпоценните си пари, за да купи от Гуджааре фини сапуни и ароматизирани масла, които предпочиташе пред обикновения домашен сапун, използван от банбарци. Те, от своя страна, поклащаха глава на глупавите му градски привички, понеже бяха много по-умерени в къпането и - тъй като мразеха разхищението на вода - „миеха“ мъртвата кожа и кир с пясък. В пустинята и планините той постъпваше като тях, но когато имаше вода в изобилие, не виждаше защо да не се възползва.
Може би тъкмо заради това, потопен в насладата от този всекидневен ритуал, Ванахомен не чу приближаването на нападателя.
Тъкмо бе изскочил от водата и бе вдигнал глава към скалите горе в търсене на отблясък от далекоглед, когато движение под близките дървета привлече вниманието му. Извъртя се точно навреме, за да хване с две ръце китката на някакъв по-възрастен мъж с изпълнени от омраза очи над ръба на булото. Острието на ножа му потреперваше на няколко пръста от стомаха на Ванахомен.
Той се опита да подреди изпълнилия главата му хаос. Очите на мъжа му бяха познати, но… Нападателят изръмжа, натисна с цялата си тежест ръката с ножа и я доближи достатъчно, за да пореже плитко корема на противника си. Ванахомен изохка от болка, изнесе ръце встрани, промени центъра на тежестта и рязко издърпа ръката с ножа, която бе отблъсквал до този момент. Мъжът политна напред и се пльосна в цял ръст, но Ванахомен не изпусна китката му, а се завъртя, натисна с едното коляно тялото му и постави ръка върху бедрото на другия си крак, както го бяха учили навремето стражите на Ките-ян. Сега нападателят му лежеше безпомощен под него. Принцът започна да натиска ръката върху бедрото си и непознатият изрева от болка и пусна ножа. Но Ванахомен продължи да натиска.
- Кой си ти? - попита той. Нападателят изпсува и направи безуспешен опит да се надигне. Ванахомен натисна рязко ръката като предупреждение и мъжът извика отново, разбрал, че ще му счупят лакътя.
- Кой си ти, страхливецо?
- Вутир - едва успя да промълви другият. - Чичото на Вуджег.
Това било значи. Ванахомен изпръхтя от погнуса и блъсна
ръката надалеч от себе си. Изправи се и взе ножа от земята. Пак се изцапа, докато се разправяше с Вутир, а раната на корема кървеше, но това не го притесни толкова, колкото обстоятелството, че бе гол. Банбарци не показваха телата си току-така, а да се окажеш гол пред очите на противник бе най-голямо унижение. Вутир несъмнено бе разчитал, че голотата ще направи врага му по-непохватен в отбраната.
Само че този враг бе гуджаареец, а не банбарец. И когато Вутир се надигна, Ванахомен пристъпи към него и опря конфискувания нож до гърлото му. Онзи замръзна, широко отворил очи над булото си.
- Вдигай ръцете! - нареди Принцът и нападателят се подчини неохотно.
Ванахомен опипа пояса му за друго оръжие, сетне приклекна, за да провери дали няма нещо вързано за бедрата или глезените. Нищо. Удовлетворен, той обгърна мъжа с едната ръка през кръста, което би могло да мине за жест на интимност, ако в другата ръка не държеше ножа, опрян в гърлото му, а също и раната на корема, която кървеше върху дрехите на Вутир.
- Чуй ме сега. Ти май не искаш да разбереш, че Вуджег престъпи закона. Той не се подчини на моя заповед, а аз съм военен предводител. Смъртта му си е негова заслуга.
- Ти… - Докато Вутир се опитваше да се освободи, лицето му помръкна от ярост и злоба. - Ти си чуждоземен демон, който трябва да бъде скопен и продаден на търг…
Ванахомен нададе отровен смях, освободи кръста на мъжа и протегна ръка между двамата. С лекота отметна връхната му дреха и намери шнура на панталоните му. С още по-голяма лекота го скъса и отвори предницата им. Вутир ахна и направи опит да се дръпне, само че ножът натисна така гърлото му, че прокапа кръв. Вутир кротна със стиснати зъби. Едно леко движение можеше да му отнеме живота.
- Само че не можа да ме скопиш - просъска Ванахомен със свирепа усмивка. За негово най-голямо задоволство, членът на мъжа не беше отпуснат. Може би заради разгорещеността на битката или пък… - Май си ми хвърлил око, а? На мен, градския демон! Идваш ми тук, когато излизам гол от баня, с намерение да вземеш плътта ми в отмъщение за племенника си. Уви, аз нямам слабост към грозни мъже, така че…
Стисна члена на Вутир с все сила и го извъртя на една страна.
Писъкът му бе наслада за слуха. Ванахомен го събори с лекота на земята, без да отделя ножа от шията му, но позволи милостиво на нещастника да се свие на жалко, виещо и ридаещо кълбо. За да стане унижението още по-голямо, издърпа булото от лицето му и го запрати в реката.