- Искам да развеселя малко Янаса. - Ванахомен се усмихна в лицето на жертвата и го зачака да прегракне от рев. - Що не взема да и кажа какво си се опитал да ми направиш и какво ти направих аз в замяна. А довечера на празника, когато жените започнат да те канят една подир друга в своите шатри, а ти им откажеш на всичките, цялото племе ще пукне от смях за твоя сметка.
Вутир събра сили да го погледне, но лицето му бе цялото в пот, а очите му постепенно угаснаха. Ванахомен се изсмя и най-накрая го пусна. Отиде заднишком до водата и се изплакна, като грижливо изтърка с пясък ръката, унизила Вутир - кой го знае каква гадост можеше да е завъдил. После остави ножа върху един камък и бързо се облече, без да изпуска от поглед нещастника.
- Н-недей.. - най-сетне изломоти той. Все още на топка, мъжът бе притиснал слабините си и с двете си ръце. - Н-не казвай на жените…
Ванахомен нахлузи сандалите и взе ножа, после седна върху камъка да го разгледа. За негова изненада, оказа се хубаво оръжие от качествена стомана, изработка на прочуто в този занаят южно племе. Дълго само една човешка длан, но превъзходно балансирано. Върху лъскавата повърхност на острието нямаше нищо, което да намеква за отрова, и той благодари на Сънната Лунна за това. Един по-умен или предвидлив нападател нямаше да си позволи пропуск в това отношение. Вутир явно не беше от тях.
- Какви гаранции ще дадеш, че няма пак да ме издебнете? Всеки пиклив страхливец от твоя род може да потърси мъст за тъпия ти племенник. Майка ти ли те изпрати?
Вутир заклати енергично глава.
- Т-тя не знае.
- А, хубаво. Винаги съм мислел Шатирия за умна жена, независимо, че има зъб на майка ми и мене. Как ли ще се почувства, когато твоята глупост я направи за посмешище сред нейните влиятелни приятели? - Ванахомен извади от торбичката си шепа фурми, част от малък запас, донесен от Гуджааре. Задъвка една, уви оръжието с извадено от същото място парче кожа и погледна Вутир замислено. - Дали пък няма да се откаже от теб?
Другият само простена в отговор. Ванахомен се засмя и стана, като прибра ножа и фурмите. Отиде при мъжа и приклекна до главата му. Онзи го погледна в лицето и замръзна - защото усмивката бе изчезнала. Толкова силно желаеше смъртта на Вутир, че ръката го засърбя за дръжката на ножа и за лепкавото усещане на кръв. Този глупак стигна по-близо до смъртта на Ванахомен от който и да било враг през всичките тези години. Сега, когато плановете му толкова скоро щяха да дадат плод!
И все пак…
„Никога не бързай да убиваш, Ванахомен.“ - Гласът на баща му надви жаждата за кръв. - „Така обиждаш Хананджа, а освен това си има други, по-удачни начини да се унищожи един противник.“
- Слушай ме сега - започна Ванахомен. Говореше тихо, за да престане жертвата му със скимтенето, ако иска да го чуе. -Всички ще те видят, когато се домъкнеш в лагера едва ходещ. И ще се запитат какво ли е станало - измисли го, докато се търкаляш тук. Никой няма да ти повярва, разбира се. Ще видят кръвта по дрехите ти, както и тази по моите. И ще разберат кой ти го е сторил, ако не и какво точно и защо. Аз мога и да не кажа нищо… засега.
Надвеси се по-близо, което си беше голям риск. Ако този имаше все пак скрито оръжие… Но някои неща се изричаха само така - очи в очи.
- Майка ти се надява да убеди останалите банбарски племена да не ме подкрепят. И понеже нейният чичо води племето Дзике, може и да успее. А на мен ми трябва и последният воин, ако искаме да имаме някакъв шанс срещу Кисуа в Гуджааре. Затова сега ще ми разкриеш всички планове на Шатирия.
Вутир се ококори.
- Д-да п-предам своите? Ти да не си се побъркал?
- Казах ти какво ще стане, ако не слушаш. Дали ще те оставят твоите сред себе си след това?
Вутир изстена и се разрида. Според банбарци един мъж бе нищо, ако не може да прави деца. Плодовитостта бе богатство, а телата бяха свещени - неща, които в Гуджааре не струваха пукната пара, тук бяха въпрос на живот и смърт. Никоя жена нямаше да го вземе за любовник. Никой главатар нямаше да го включи в отряда си. Ставаше безполезен, в най-добрия случай домашно животно, а в най-лошия - роб, обречен на мизерно съществуване и забрава.
- Покажи, че разбираш какво ти говоря.
Вутир кимна, извърнал мокро от сълзи лице. Ванахомен стана и се върна върху камъка, усетил жал да наднича иззад пелената на презрението към това същество.
- Прави каквото ти казвам и може след някой друг ден да те пусна при гуджаарейските лечители. При мъжа - не при жената, в името на твоето достойнство. Те могат да оправят жалкия ти чеп, колкото и зле да е пострадал.