Вутир кимна отново, отпуснал тяло в отчаяние.
- Говори тогава.
И той заговори. Когато научи всичко, Ванахомен се запъти към лагера, вдигнал високо булото, за да скрие тревожните си мисли. Шатирия бе действала по-енергично, отколкото бе очаквал - Дзике-Банбара щяха да са голям проблем след пристигането си. Трябваше бързо да намери някакъв начин за справяне с тях.
Забрави за Вутир, оставен да лежи потръпващ край вира.
18.
GGD
Разговор с недомлъвки
Сред всички чудати обществени конфигурации на Гуджааре - касти по рождение и касти по избор, родословия и техни паралелни образувания, слуги, които не са роби и доставчици на наслада, които не се курви, шуна бе групата, която единствена допадаше на Сунанди Дже Калаве. Гуджааре бе непрекъснато под чуждо влияние - от северна архитектура до западна музика и източни платове. Езикът им бе смесица до такава степен изпълнена с елементи от чужди говори, че днес имаше съвсем далечна прилика със суа, използван някога от тукашното население. В повечето случаи Сунанди не бе в състояние да различи гуджаареец от представител на която и да било друга народност - до такава степен се бяха изпомесили с чужденци, че само те можеха да се оправят в естетическата неразбория.
Шуна представляваха скалата, около която течеше тази бурна социална река. Докато събратята им, благородниците от жина, олицетворяваха стремежа към по-широко разпростиране на гуджаарейското стопанско и политическо влияние, шуна бяха тези, които сдържаха този стремеж, гледаха да не се развива прекалено много или прекалено бързо, за да не доведе до изтощаване на местните ресурси. И макар понякога да ги осмиваха като старомодни и ретроградни, това с нищо не променяше факта, че страната никога нямаше да успее да постигне своето величие без тяхната благоразумна премерена сдържаност.
Но Сунанди никога не си позволи да забрави, че независимо от цялата си привързаност към кисуатската традиция, шуна си остават непоколебими до безумие гуджаарейци.
Господарят Санфи и неговата дъщеря Тианет пристигнаха в палата Яна-ян по нейна покана - Сунанди бе запазила своя навик от посланическите години да вечеря с представители на градския елит. Вечерята премина добре - двамата и гости се държаха абсолютно благоприлично. Въпреки това около тях от самото начало имаше нещо странно. Нещо неуловимо, но напористо. Към края на вечерята Сунанди бе убедена в едно - Сан-фи не и харесваше. Ама никак.
- За вас щеше да бъде по-лесно - говореше той, - ако бяхте оставили живо някое от децата на стария Принц.
Сунанди, облегната след обяда на няколко възглавници с чаша прясно палмово вино в ръка, не отговори. В хода на вечерята бе разбрала, че щекотливите въпроси се изясняват по-лесно между госта и Анци, а не с нея. Той се засягаше по-дълбоко, когато му противоречи Сунанди - реагираше по-остро, когато тя посочваше слабите страни на аргументите му. Може пък да хранеше предубеждения към жените по принцип - често срещана мъжка слабост в Гуджааре. Сигурно тъкмо поради тази причина дъщеря му Тианет си мълчеше през повечето време.
Нейният Анци, който не страдаше от подобен недостатък, поведе разговора. В хода на годините бе свикнал да улавя и най-потайния и намек.
- В столицата има няколко деца на Залеза - каза Анци и дръпна здраво от лулата си. Сунанди му позволяваше да пуши в жилището им само след вечери като тази. Нощта се бе спуснала влажна, но прохладна, а откъм двора на палата се носеха жизнерадостните трели на наетата певица. - Когато се отказват от претенции към трона на Гуджааре и се заклеват във вярност към нас, ние им подаряваме живота.
- Не тези - отвърна Санфи с презрителен тон. - Тези в града са главно дъщери или пък синове, които са невръстни или прекалено тъпи, за да имат някакво значение. Никой не би ги подкрепил.
- Историята на Гуджааре познава и Принцеси - намеси се Сунанди, завъртяла чаша с пръстите си.
- Вярно. Но всички те са полагали много по-големи усилия, за да спечелят власт и уважение, отколкото би се наложило на един мъж в тяхното положение. - Санфи се приведе, за да и налее още вино. Самата любезна загриженост. - Един син от династията по-лесно се превръща във фигурант. Облечете го в скъпоценна роба, поставете Ореола зад главата му и народът ще бъде толкова щастлив от завръщането на своя Аватар, че голяма част от напрежението, на което сме свидетели напоследък, ще изчезне от само себе си. Дори ако - фактически -Кисуа си запази властта.