Докато кимаше благодарно и отпиваше нова глътка вино, Сунанди се зачуди този наистина ли ги мисли за чак такива глупаци, че да не предвидят подобна възможност още преди време? Самата тя предложи на Съвета един от синовете на Принца. За нещастие, след чистките в Хетава и наложителните мерки за укрепване на властта, всички деца на Принца с малко ум в главата избягаха в изгнание на север или запад, или пък се спасиха чрез брачни съюзи с представители на кисуатския елит. От малцината останали нищо не ставаше - невръстни деца, пройдохи или по-лошо.
А онзи, който би свършил най-добра работа, който имаше благородна кръв по две линии, който бе избран от бащата и който несъмнено притежаваше всички качества на истински Принц… за него не се знаеше нищо от деня на смъртта на последния владетел. Макар че след разговора с Ниджири Сунанди имаше някаква представа относно намеренията на момчето.
„Още подобре. Ако беше останал в града, най-вероятно щеше да се наложи да го убия.“
- Имаш ли кандидат? - попита развеселен Анци.
- Не, не, нямам. - Санфи се засмя, но в този смях имаше нещо неискрено. Седнала до него, дъщеря му не се усмихна. -А и, честно казано, малко е късно вече за Кисуа да издига фигурант, който да не се превърне в посмешище. Опасявам се, че през последните години вашите хора загубиха до голяма степен доверието на народа на Гуджааре. Да вземем новите мита за Севера, например…
- Просто необходимост - намеси се Сунанди с усмивка, която би предпочела да си спести. Първо, защото бе нахално от страна на Санфи да повдига този въпрос, но и защото Протекторатът бе наложил митото въпреки възраженията на Сунанди, която бе посочила, че то ще засили недоволството на заможните фамилии в страната. Окупацията на Гуджааре ставаше все по-малко популярна в самата Кисуа и сега Протекторатът се опитваше да умиротвори недоволните, като увеличи приходите от нея. Но дори с постъпленията от новия налог, към Кисуа въобще не потече златната река, която очакваха Протекторите. Лишени от луксозните северни стоки, гуджаарейците отказваха предлаганите им в замяна кисуатски продукти - караха без лукс. Принуждавани да купуват дървен строителен материал от Кисуа, в Гуджааре просто престанаха да строят. Притискани да обвързват кастата на слугите с договори, които силно напомняха на кисуатското робство - високодоходна търговия в Кисуа, - проклетите гуджаарейци започнаха да изпращат слугите си при роднини зад граница. В резултат от това цената на труда в столицата и големите градове се утрои и недостигът на храни, платове и всичко останало бе само въпрос на време.
Самата Сунанди остана изненадана от всичко това, тъй като то настъпи без предупреждение. Шпионите и щяха да знаят, ако съществуваше някакво тайно споразумение - съгласувано усилие от страна на търговци или селски стопани, да речем, или пък заговор на слугите. Доколкото можеше да прецени, излизаше, че цялото кралство едновременно и неочаквано започна да прави всичко напук. Те не се бунтуваха, не се бореха и не протестираха - просто не се подчиняваха.
Колкото повече седеше в Гуджааре, толкова по-ясно и ставаше, че нещо изключително важно, някакво деликатно равновесие, което крепи стабилността и сигурността в страната, е нарушено. Само че тя нямаше никакво намерение да обяснява това на Санфи.
Каза му друго:
- Вече видяхме какво стана, когато на северните народи бе позволено да се сдобиват с висококачествено оръжие и стоки. Анци ми разказа, че когато пленили в края на войната войските на Севера, у тях имало повече гуджаарейски лъкове, отколкото техни собствени! И те нападнаха с тези лъкове границите ни, за да проливат кисуатска кръв.
- Гуджаарейските лъкове са прочути по цял свят - сви рамене Санфи. - Търговците ни ги продават с еднаква охота както на северняци, така и на Кисуа. Хайде сега, Говорителко, всички знаем, че не това е причина за въвеждане на митото.
- Може и да не е - отвърна Сунанди все така усмихната, макар да допусна в тона си една остра нотка. Този човек и омръзна - въобразяваше си, че компенсира безочието с чар. -Но пък за теб единствено митото има значение.
Усмивката на Санфи избледня. В погледа му проблесна гневен пламък заедно с още нещо, което би смутило доста Сунанди, ако бяха насаме. Виждала го бе в очите и на други мъже през живота си. Затова го позна безпогрешно: омраза.
Но преди Санфи да я изрази гласно или да я покаже с действие, Тианет неочаквано се намеси:
- Би трябвало да е от значение за всички ни, Говорителко - обади се тя. Гласът и бе нисък, дрезгав за жена. Сунанди прецени, че само той стига, за да разбие всяко мъжко сърце. - Чувам, че Протекторите не са никак доволни от намалелите приходи в Гуджааре, особено след банбарските нашествия. Това не вещае ли неприятности за управлението на Гуджааре, за управителката?