В стаята настана тишина. Анци се вторачи в Тианет, смаян от нейната дързост. Санфи и хвърли яростен поглед, а Сунанди - след първоначалната изненада - разбра, че вечерта става интересна.
„Хитро малко леопардче! Глупак е твоят баща, щом те държи на каишка.“
Сунанди склони глава към Тианет в мълчалив израз на признание. Момичето отвърна с присъщата си сдържаност.
- Дъщеря ти е добре информирана, господарю Санфи -каза Сунанди. Тя не можа да сдържи усмивката си. Гостът я погледна като ударен от гръм, но се отпусна, разбрал, че изобщо не се сърди.
- Какъвто трябва да бъде един потомък на почтения и майчин род - отвърна той, като изгледа безизразно Тианет.
И - отново нещо много странно - момичето наведе очи, сякаш засрамена.
„Тя може би отърва баща си от политическо самоубийство. Санфи би следвало да се гордее с нея, а тя - да бъде доволна от себе си. Така е нормално за кисуатци, а и за шуна. Какво, в името на боговете, не им е наред на тия двамата?“
Като отпусна ръката с чашата, Сунанди любезно даде знак на Анци, че не иска да и налива още.
- И по принцип е права. Но ти не се безпокой, господарю Санфи - ако Протекторите възнегодуват, сигурността на моето положение тук ще бъде най-малката грижа на Гуджааре.
- Какво би могло да се случи? - Санфи отпи, вероятно за да изглежда невъзмутим. Само че напрежението му личеше. Сунанди забеляза, че се е превърнал цял в слух.
- Моето присъствие тук е израз на добра воля - отговори тя. - В Гуджааре ме познават и - в една или друга степен - уважават. Аз, на свой ред, уважавам твоя народ. Поради всичко това работата ми върви по-безпроблемно, отколкото би могло да бъде. - Тя въртеше течността в чашата и забеляза с крайчеца на окото, че гостът я наблюдава внимателно. - Рекат ли обаче Протекторите да ме махнат, това ще означава, че обръщат друга страница. Те ще установят пряк контрол над столицата и големите градове. И този контрол ще се поддържа с по-строги мерки. Дори и с по-високи данъци. С екзекуции без съд и с въвеждане на робство. С мобилизиране за военна служба и купонна система.
Санфи смръщи вежди.
- Ами Хетава?
Сунанди вдигна вежди. Откъде му хрумна да пита точно за това?
- Аз съм уведомила Протекторите, че засега те ни сътрудничат. В името на това сътрудничество и заради услугите, които ни направи Бирник Ехиру при справянето с Еникет, мисля, че Протекторите ще оставят Хетава да действа както обикновено - поне засега.
Санфи изсумтя.
- Няма да е зле, ако ги държиш по-изкъсо, Говорителко. Едно време те управляваха Гуджааре, като подчиняваха на волята си всяка друга власт в страната. Твоят народ не познава магията. Тя може да стане страховито оръжие в ръцете на когото трябва.
- Оръжие, казваш. - Анци изглеждаше скептичен, но Сунанди знаеше, че това е маска. Те и двамата бяха на платото Соджаро преди десет години и видяха ужасите на Жътваря, създаден от Еникет. - Заклинания за приспиване и лечение? И какво могат да сторят - да атакуват моите хора и да ги оставят поздрави и отпочинали ли?
Санфи се усмихна и сви рамене.
- Магията се проявява в различни форми и не всички са добронамерени. Кой може да каже на какво е способен Хетава, стига да рече?
Анци хвърли поглед към Сунанди - и тя бе озадачена като него. Защо бяха тези приказки? Жена му свъси вежди и отговори съвършено искрено:
- Ще го имам предвид.
Останалата част от вечерта се източи бързо. Нямаше повече политически разговори. След като направи предупреждението относно Хетава, Санфи сякаш реши да премине към по-малко деликатни теми, като например клюки за другите благородници. Сунанди остана доволна от този обрат. След последната бутилка Санфи изговори обичайните слова на благодарност към домакините, направи възлияние за предците им и най-накрая се сбогува заедно с дъщеря си. Когато гостите си отидоха, Сунанди вторачи поглед във възглавниците, на които бяха седели, а в главата и неспирно се въртяха разговорите от преди малко.
Анци, свалил с облекчение генералската мантия - той ненавиждаше официалностите и ги избягваше при всяка възможност, положи глава на бедрото и.
- Няма ли да си вече Глас на Протекторите?
Тя се усмихна и го погали по челото с доволна усмивка. Анци никога не бе проявявал интерес към политиката и Сунанди често се питаше как е стигнал до толкова високо положение. Може би защото умееше добре да играе играта, когато се налага. Така или иначе, съпругът и търпеше вечери като тази единствено заради нея.