- Аз съм винаги техен Глас, любов моя. Но заради теб бих могла да забравя донякъде това за известно време.
Той се намръщи и челото му се набърчи под ръката и.
- Странни птици са тия двамата. Никога не съм виждал дъщеря на шуна толкова… де да знам и аз… смачкана.
Сунанди кимна напълно съгласна. Но защо ли и се струваше, че единствената задача на Санфи тази вечер бе да събуди у нея подозрения спрямо Хетава?
Анци реши въпроса, като се надигна и я целуна. Сега щеше да иска внимание - независимо от суровия си воински вид, той можеше да бъде любвеобилен като глезен пудел, когато се разнежи. И така, както бе обещала, Сунанди забрави своите грижи и отговорности, за да се превърне за останалата част от нощта само в съпруга.
19.
GGD
Варварка
Върху огледалната повърхност на тънкия метален лист се виждаше жена - невисока, с медена коса, бадемова кожа и устни, налети като нивята край Кръвта на Богинята. Очите и бяха очертани с въглен, а устата с кафяво. Горната част на косите и бе събрана в обичайния кок, но вързан с нанизи бели раковини от далечния Западен океан. Долната бе разделена на повече от дузина плитчици, всяка - хваната на края със златно украшение във форма на сълза. Те потракваха едва чуто при всяко движение на главата.
- Това е достатъчно - обади се зад гърба на Ханани банбарката на развален гуджаарейски. Прокара пръст по един от кръстосаните колани, които придържаха новите многопластови поли към бедрата на момичето. Ханани едва не подскочи от допира, очите и избягаха настрани от огледалото, но миг по-късно погледът им отново спря на отразения образ. Ханани не можеше да се нагледа на непознатата.
Янаса издаде доволен звук при тази реакция.
- Много бързо свикваш. Дано с тази скорост не затънеш в суета.
Ханани се обърна към жената с голяма предпазливост в непривичните одежди. Какво прави човек, за да не се спъне в тях? Щеше да трябва тепърва да се учи.
- Янаса, аз… никога… - Погледна полите с наведена глава. - Въобще не знам какво да правя. Жената отсреща не съм аз. -Вдигна ръце, окичени с гривни и пискюли. Откъде накъде бяха нейни? Нейните ръце трябваше да са свободни, нищо да не им пречи, за да бъдат умели и бързи и да спасяват живот. Но иначе си бяха същите ръце със същите пръсти.
Янаса се усмихна. Банбарката дойде при момичето тази сутрин, след като Карис бе отнесъл огърлицата и заедно с тази на Мни-ини, на племенния „майстор на сметките“, каквото и да означаваше това. Заедно с Янаса в шатрата нахлу цяла орда бъбрещи жени и нападнаха нейната обитателка с дрехи, гримове и украшения. Когато попита какво става, Янаса бе лаконична:
- Дала си скъпоценност на племето - каза тя, като направи жест около шията си. - Твоят мъж-жрец пожела неговата скъпоценност и твоята да се разделят поравно. А Хендет те прие за роднина. Сега си богата жена от добро семейство, а това променя всичко в очите на моя народ.
Несъмнено бе така. Докато траеше цялата операция мъже и деца не преставаха да носят в шатрата най-различни неща - постелки, възглавници, фенери, килими, съдове с храна, цукало. Всякакви удобства и глезотии, каквито липсваха в новия и живот до този момент. По нареждане на Янаса жените донесоха още дрехи като онези, които бе вече облякла, включително бельо и сандали, а също и украшения от всякакъв вид - повече, отколкото бе виждала през целия си живот.
- Стока за стока - обясни новата и покровителка на своя бърз и накъсан гуджаарейски. Тя подложи на придирчив оглед всяка донесена вещ, като върна няколко с шумни протести, докато Ханани стоеше като ударена от гръм. - Ние не сме многомного по гостите, но никой не може да каже, че банбарци мамят в търговията.
Благодарение на подобни предизвикателни забележки, произнесени като присъди на Хетава, момичето започна да вниква по малко в особеностите на банбарския характер. Да вземем например забулването на мъжете - то не бе просто проява на враждебност. Янаса и обясни, че мъжът може да носи плячка от военни победи или набези, но дълг на неговите роднини от женски пол, за които е по-малко вероятно да бъдат разпознати, задържани или убити - е да превърнат тези първоначални ресурси в годни за употреба стоки посредством търговия из градовете. Ето защо мъжете бяха свикнали да се крият от непознати, а жените усъвършенстваха умения, които ще им помогнат да задоволяват материалните нужди на племето.
- Майка ми ме научи на гуджаарейски - поясни гордо Яна-са, - ведно с четири други езика, а също така да смятам, да пиша и да търгувам. - На братята ми не обръщаше много внимание. Но за мен се грижеше, защото знаеше, че един ден ще донеса голямо имане на нашия род.