Изглежда не бе излъгала майчините надежди, тъй като всички банбарци, които Ханани видя до този момент, даже другите жени, се подчиняваха на Янаса по силата на някаква неразгадаема йерархия.
- А сега, мишлето ми - започна Янаса (Ханани не харесваше това обръщение, но в него поне имаше някакво чувство), - гледай да не се възгордееш довечера на празника довечера. Така правят обикновено гражданките, а на нашите мъже това не се харесва. Цената ти личи и без това - няма нужда да прекаляваш.
Ханани свъси вежди в недоумение.
- Никога не бих се „възгордяла“ - повтори тя, като произнасяше отчетливо думите, да не би да стане някакво недоразумение. - Представа нямам за какво говориш.
- Значи ще бъде лесно. Мъжете няма да те закачат - не и сега, когато се вижда, че си почтена жена. Ако въпреки това вземат да ти додяват, само ми кажи. - Тя се намръщи. - Някои от тях са големи глупаци. Тия с мозък в главата ще ти дадат да разбереш, че те харесват - леко докосване, поглед, необичайна любезност. Ако и ти пожелаеш някого от тях, трябва само да изпуснеш на земята някоя дреболия като кърпичка.
- Да го пожелая?
Янаса окачваше яркоцветните торби с новия гардероб на Ханани по дървената конструкция на шатрата и не забеляза изписаното на лицето и смайване.
- Такъв е обичаят. Ако има много мъже наоколо, първо погледни избраника право в очите, а после изпускай, каквото ще изпускаш. Сетне се връщаш право в шатрата и чакаш. Ако наистина те е пожелал, той ще дойде да донесе „изгубеното“. Често пъти носят и други неща заедно с него. - Усмихна и се през рамо. - И го пускаш да влезе. Но преди зазоряване да го няма - не забравяй това. - Тя млъкна, намръщена на някаква своя мисъл. - И гледай да не се хващаш с Вана, ако вземе да ти хареса. Виждала съм го да замеря жени с любовните им знаци, ако не е на кеф. Много е придирчив и невъзпитан. Затова и повечето жени не го закачат, което, мисля си, е точно каквото иска.
- Аз… - Ханани не можеше да намери думи, дотолкова бе шашната от тези приказки. В Гуджааре всеки знаеше, че Слугите на Хананджа се вричат в целомъдрие. Никога не и се е налагало да дава обяснения по този повод. - Янаса, аз не мога.
- Какво? - Жената спря подреждането и се намръщи към Ханани.
- Не мога да бъда с мъж. Не и по този начин. Забранено е.
Янаса я изгледа изумена, със зяпнала уста.
- Ама никога ли?
- Никога - потвърди Ханани. - Хората от моя път - Лечителите, имам предвид - носят Нейната магия у себе си и я споделят с другите. Често пъти се налага да споделим и част от собствената си душа. Само дотолкова позволява Великата Хананджа - останалата част от нас и принадлежи изцяло.
- На колко си години?
- Видяла съм двайсет наводнения на реката.
- Богове на облаците и студените ветрове! - Янаса изглеждаше ужасена. - Никога ли не изпитваш желание за мъж? Не можеш ли поне сама да си доставяш удоволствие?
Бузите на Ханани пламнаха. Никой в Гуджааре не си позволяваше подобна прямота.
- Аз съм и… изпитвала съм желание наистина. Само че за нас въздържанието е мерило за вътрешна сила и дисциплина -отвърна тя, цитирайки Мни-ини. - Ако желанието стане непоносимо, мога да помоля някого от моите братя или пък Бирник да сподели сънна кръв с мен. Това укротява всякакви щения. Но не ми се е налагало, поне досега. Може би защото съм жена и страстите ми не са толкова жарки.
Янаса каза нещо на хакти. Ханани не го разбра, но и прозвуча много грубо.
- Такива ли глупости проповядват в Гуджааре? - Тя поклати глава. - Нищо чудно, че гражданките нямат гордост! А ти
- никакви мъже? Е, тогава поне жени? Не може да не ти позволяват удоволствия с жени.
- Н-няма други жени в Хетава.
- Значи нямаш дори приятелки, с които да споделяш тревогите си? Ама това е жестоко!
Ханани пристъпи от крак на крак, пожелала с цялото си сърце този разговор най-сетне да приключи.
- Имам си наставник и никога не съм…ъ-ъ-ъ… съжалила за своя избор…
- Уну-ви. Че как да съжалиш, като не знаеш какво изпускаш?
- Янаса въздъхна и приближи, за да се заеме с косите на Ханани.
- Какъв срам. Но щом са такива вашите порядки, така да бъде. -Млъкна и свъси вежди дълбокомислено. - Да кажа ли на всички за този твой обет? Иначе мъжете ще проявят интерес към теб. А и ония, дето ще пожелаят твоя жрец, ще се обидят от отказа му.
- Да, моля те - отвърна Ханани с облекчение. - Не искам да обиждам никого.
Много подобре бе да използва Янаса като посредник, отколкото да и се наложи отново да води този разговор.