Банбарката се усмихна и я потупа по рамото.
- Няма нищо. Бедничката… сигурно не ти е лесно. Ние, банбарци, сме горещи хора, а вие май най-много се страхувате от страстта. Жалко, че няма сред вас повече като Ванахомен, но пък той ме предупреди много отдавна, че не е като другите граждани.
Ето възможност за смяна на темата. Ханани се хвана за нея като удавник за сламка. Вече се бе научила, че паузата в разговора дава възможност на другия да вземе думата.
- Добре ли познаваш Принца?
- Доколкото е възможно за една банбарка да го опознае. - В гласа на жената прозвуча униние и топло чувство. Тя се обърна към огледалото на Ханани и оправи собствената си коса, прибрана във висока прическа. - Бяхме близки някога, но после не можах да преценя правилно реакцията му за една - според мен - дреболия. Той така и не ми прости. Много обича сръднята.
Интуицията на Ханани и подсказа нещо.
- Онова момченце, дето се грижеше снощи за майка му. -Как ли го нарече Принцът? - Таса.
- Мое е - каза жената с нежен глас. - Грижил се е за Хендет? Добро сърце има това дете. Толкова е различен от баща си. Не знам дали да съм благодарна за това, или да съжалявам.
Ако момчето не бе наследило необуздания, чепат нрав на баща си, значи Богинята го бе благословила - за Ханани няма никакво съмнение по въпроса.
- Съюзът, за който спомена Бирник Ниджири. - Тя почти го бе забравила в потреса от последните дни. - Хетава го подкрепя. Принца. Само че кисуатците никога няма да си отидат доброволно.
Янаса я погледна особено.
- Разбира се, че няма. Вашият Принц помоли всички племена от Банбара да го подкрепят в една голяма битка за прогонване на кисуатците в собствената им страна. В края на слънцестоенето ще се гласува.
Ханани затаи дъх. Кожата и настръхна. Войната това бе проклятие за Хананджа. Войната превръщаше будния свят в най-страшен кошмар и обричаше своите жертви на вечни сенки в другия живот. Възможно ли бе Хетава наистина да подкрепя подобно нещо?
- Не го вярвам - заяви тя.
- Какво? - попита Янаса. Но преди Ханани да отговори, банбарката примигна и се намръщи. Отвън се чуха викове и шумотевица. - Сега пък какво има?
Тя излезе пред шатрата и Ханани я последва, за да види, че племето бе започнало да се събира в северния край на най-голямата скална тераса. Над множеството глави, в наблюдателницата, забеляза скована фигура на мъж с издължен конус в ръце. Ханани го помисли за рог, но мъжът го вдигна към очите си.
- Ханани. - Тя се обърна… и зяпна от смайване при вида на Мни-ини. Наставникът и се усмихваше глуповато, издокаран от глава до пети в банбарски дрехи и тюрбан. Дали му бяха даже и було, макар то да висеше свободно под брадичката. Забеляза, че и той я разглежда, а на лицето му бавно изгря усмивка.
- Знаех си, че трябва да си ти - промълви Лечителят. - Никой друг наоколо няма такава коса. Но това… Е, добре.
Той сложи ръце на кръста и усмивката му стана по-широка, когато момичето наведе глава, за да скрие избилата върху бузите руменина. Застанала отстрани, Янаса изсумтя доволно.
Сега шумотевицата заглъхна и от тълпата излязоха Принцът и Унте. Ханани почти не забеляза вожда, защото тлеещият гняв, който излъчваше осанката на Принца накара сърцето и да се свие от лошо предчувствие. Върху дрехите му имаше кръв, а в очите му - смърт.
Принцът спря и Ханани разбра, че я е видял. Сведе очи, после ги вдигна пак нагоре. Никога през живота си не бе желала толкова силно да остане незабелязана.
Но той не пророни дума. Склони глава най-напред към Янаса, а сетне, след миг колебание, и към нея. После се обърна и тръгна към наблюдателницата. Унте се задържа по-дълго, а около очите му над булото ясно личаха бръчици от усмивка. Той също се отправи към наблюдателницата.
- Започвам сериозно да се съмнявам в правилността на избора - промърмори Мни-ини, загледан подир Принца. - Ако Бирниците са харесали този тук…
Предишната мисъл отново се върна в главата на Ханани - Хетава подкрепя войната - и тя замълча, прекалено объркана, за да каже каквото и да било.
Янаса се провикна към някого на хакти. Един мъж веднага отговори, а хората около него зашумяха развълнувани и тревожни. Янаса също изглеждаше изненадана.
- Идва някакъв керван - каза им тя на гуджаарейски. - Нашите са дали съответните сигнали. Само че никоя делегация на друго племе не се очаква по-рано от едно четиридневие.
Унте махна с ръка от наблюдателницата и ония, които го забелязаха, нададоха радостни викове.
- Какво става? - попита Мни-ини. - Какви делегации?
- Банбарският народ се състои от шест племена - отвърна Янаса. - Обикновено се събират само за Пролетния съвет на запад, но Унте призова бойните отряди на всички да дойдат тук и да решат дали да участват във войната на Вана. Първите май пристигат по-рано.