- А, те имат много дарби - отвърна Ванахомен и се усмихна на Азима, който май се ядоса. Наля си чай и тогава, точно навреме, се чу шум от пристигането на роба с лечителката подире му. Завесата на входа се отметна и той я въведе вътре.
Озадачен, Унте се намръщи на роба.
- Какво е това?
Жената от храма побърза да заговори на родния си език. Робството бе против Закона на Хананджа и тя несъмнено се опасяваше, че могат да накажат нещастника.
- Моля за извинение, задето идвам без покана. Казаха ми, че някой е ранен и се нуждае от лечение.
Ванахомен не би могъл да го измисли подобре. И двамата дзике се вторачиха в нея, изненадани от приятния глас и почтителното отношение. Облечена бе съвсем подходящо, защото Янаса бе свършила чудесна работа - дори Ванахомен бе силно впечатлен. При все това, никоя жена - ако си знаеше цената -не би застанала пред тях да се черви като малко дете.
- Насам - рязко каза Ванахомен и я повика с ръка.
Тя се подчини на мига - още нещо, което никоя банбарска жена не би сторила след този груб жест - и коленичи на възглавница до него.
- Къде е раната? - попита гуджаарейката. Тя бе вече изцяло обзета от мисълта за работата си и не обръщаше абсолютно никакво внимание на вторачените в нея дзике. Над рамото и Ванахомен видя смръщеното лице на Унте, макар че вождът видимо да бе решил да не пречи на играта му.
Ванахомен се настани удобно по гръб върху възглавниците и вдигна робата, за да покаже нанесената му от Вутир рана в корема. Това също направи впечатление на гостите, тъй като банбарските мъже показваха уязвими части от своето тяло само пред роднини, пред други мъже или пък пред жени, с които са - или възнамеряваха да станат - близки.
- Ето тук - каза той и отстрани парчето плат, с което бе покрил раната, за да не кърви през робата.
Жената от Хетава се приведе, за да я прегледа, като опипа внимателно ръбовете и.
- Плитка е - отсъди тя лаконично, като едва не развали ефекта от неговия замисъл. Изправена пред своята задача, стана самоуверена и спокойна. Трябваше да направи нещо по въпроса. - Но поради разположението си ще се отваря непрекъснато, възможна е и инфекция.
- Така си и мислех - отвърна Ванахомен. Сетне, с уж небрежно движение, отметна украсените и плитки зад рамото. Тя трепна почти незабележимо, хвърли му смутен поглед, но, точно както се бе надявал той, не протестира, нито се отдръпна от него. Всъщност… О, тя се изчерви! Бледата кожа на низшата и каста грейна като фенер.
При други обстоятелства щеше да се изсмее. Но в случая бе особено важно да покаже близост, привързаност. Гостите имаха навярно съвсем бегла представа за онова, което си казват - ако изобщо знаеха гуджаарейски, - но неминуемо щяха да обърнат внимание на тона и жестовете. Искаше му се да внуши у тях представа за сладострастен мъж и сдържана жена -сдържана, но неспособна или нежелаеща да го отблъсне.
Ханани заприказва твърде припряно:
- Разбирам. Няма да трае дълго. Спомняш ли си как се прави?
Беше наблюдавал лечение на един от братята си навремето, след като една момчешка лудория в Ките-ян бе свършила зле. В отговор той отметна глава и затвори очи. Миг по-късно пръстите и кацнаха на клепачите му, леки като перца. А след това…
Отвори очи рязко, неуспял да задържи спомен за съня. Коремът го сърбеше. Надигна глава и видя зарасналата рана. Вече изтеклата кръв започваше да засъхва. Ванахомен я обърса с парчето плат, което бе свалил от раната, и едва тогава забеляза жената от храма, седнала смълчана и пребледняла до него. Върху лицето и бе изписано нещо като страх. Но понеже бе с гръб към дзике, Ванахомен не обърна внимание.
Седна, за да могат Таджед и Азима да видят излекувания корем.
- Какво ще кажете? - Таджед затаи дъх, а Азима се навъси.
- Магия - промълви със страхопочитание Таджед. - Чувал съм, че жреците от Гуджааре владеят тази сила.
- Те и убиват - сопна се Азима. - Също като демони се прокрадват с нощния вятър, за да вдъхнат на спящия отрова.
- Това го правят друг вид жреци - поясни Ванахомен с безразличен тон, все едно изричаше: „Аз не се страхувам от тях“. Смъкна робата и кимна към Ханани. - А тези не могат нищо друго, освен да лекуват. Те ще се грижат за хората ни след битка, за да бъдем постоянно здрави и готови за бой, докато враговете ни се разправят с техните си ранени. Разбирате ли сега какво е за нас дружбата с Хетава?
Таджед се замисли. Азима бързо доближи глава и зашепна в ухото му. Унте престана да се мръщи. Лицето му стана безизразно като на статуя, но и той наблюдаваше двамата дзике. Лечителката бе успяла да се съвземе, макар все още да изглеждаше силно разтревожена от нещо, когато кимна несъзнателно за сбогом и сякаш понечи да стане. Ванахомен протегна ръка и я хвана за брадичката. Жената се подплаши като диво животно.