- Благодаря - каза той, наведе се и я целуна.
Ако бе права, сигурно щяха да и се подкосят краката. Задоволи се с лека целувка, любовна закачка, макар тя да не се съпротивляваше и да бе лесно да я изпие цялата пред очите на всички. След като я пусна, и трябваха два опита, за да се изправи, но и тогава изглеждаше нестабилна, видимо разстроена. Не можа да сдържи усмивката си, когато жената се отправи към изхода, отново кимна за сбогом - на роба, о, богове, дори в Гуджааре никой не го правеше - и най-накрая си тръгна.
След това последваха общи приказки. Според банбарския обичай не се обсъждаха важни въпроси веднага след пътуване - смяташе се за непочтено спрямо уморената страна. Освен това се свечеряваше и Ванахомен чу музикантите да настройват своите лютни и да изпробват барабаните си. Осмодневието на слънцестоенето винаги започваше и завършваше с голямо празненство, а в присъствието на толкова гости вечерта се очертаваше приказна дори по банбарските стандарти.
Унте изпрати един роб да заведе Таджед и Азима в шатрата за гости. Когато двамата излязоха, той издиша продължително, преди да заговори Ванахомен.
- Ако не успееш да превземеш Гуджааре - каза му, - ще трябва да напуснеш племето.
Ванахомен застина от неочаквания удар.
- Унте?
- Не защото не те бива, Вана. - Лицето на вожда излъчваше доброта и това заглуши отчасти болката на гуджаарееца. - Всъщност много добре знам, че ако ти оглавиш племето след моята смърт, то ще процъфтява.
- Защо тогава трябва да си вървя?
- Защото те обичам като роден син - и дори повече, - но ти ме плашиш, Вана. Виждам, че си готов да използваш всекиго, да унищожиш всичко, за да уталожиш гнева, който бушува като слънчев пожар в сърцето ти. Включително и цялото племе. Обичаш някои от нас, но не достатъчно. Не дотам, че да ни пожалиш, ако стане така, че ни намразиш някой ден.
- А-аз… - Втренчи поглед в Унте, загубил дар слово. Трескаво затърси някакъв отговор. Какъвто и да е.
- Не е ли така?
Сърцето му се сви, той отклони поглед и не каза нищо.
Унте кимна, сякаш не бе и очаквал друго и въздъхна.
- Кажи на роба си от днес нататък да не изпуска от очи гуджаарейката. Ти пося опасно семе.
Това бе знак да си върви. Ванахомен се изправи на крака, несигурен също като жената от храма, и тръгна към изхода. Когато посегна към завесата, нещо у него трепна и той видя…
… баща си, протегнал мъртвешка ръка към него, с кожа, изпъстрена от тлен…
… същите петна плъзнали по собствената му плът…
… И тогава видението, кошмарът или каквото беше, изчезна.
- Вана? - прозвуча зад гърба му гласът на Унте. В него имаше и загриженост, и мъка, и обич. Обичта направи болката от чутите думи много по-остра, защото показа, че Унте наистина вярва в тях.
Какъв късметлия бе само - с двама бащи, и двамата владетели, които го обичат толкова силно, и които не искат по своя воля да го направят владетел след себе си.
- Лека нощ, Унте - промърмори Ванахомен. Вдигна булото и се отправи към шатрата си.
21.
G0D
Капанът е заложен
Ханани завари Мни-ини в шатрата, седнал върху купчина нови постелки, донесени от банбарци, с отпусната глава и затворени очи. Можеше и да спи, но по-вероятно бе да се моли. Това и напомни, че самата тя не го е правила от много дни. Но когато приклекна на килима, за да погледне наставника си в лицето, установи, че точно сега няма желание. За да намериш покой в Ина-Карек, трябва да си в мир със самия себе си. А тя не можеше да си спомни кога за последно е било така.
И все пак близостта до тялото на Мни-ини даваше утеха, макар душата му да бе на друго място. Тя се сви върху постелките до него и положи глава на бедрото му - нещо, което не бе правила от времето, когато беше послушник. Постепенно той започна да отклонява нейните прегръдки и други прояви на детинска привързаност горе-долу по времето, когато дойде женският и цикъл. Не защото не му бяха вече приятни, бе я уверил той, а защото като единствената от женски пол, прехвърлила детската възраст в Хетава, трябваше постоянно да съблюдава приличието не само по съдържание, но и по външен вид.
- Ти си ми дъщеря - бе и казал той, - само че в градовете от горното течение нерядко се случва мъж на моите години да вземе за съпруга момиче на твоите. Хората няма да забравят това само защото ти и аз не се сещаме за него.
Ханани никога не го бе разглеждала в такава светлина -нито до онзи момент, нито след това. Подобна мисъл не и бе минавала за никого от Братята и в Хетава - нито веднъж през всичките години, прекарани сред тях.