- Не съм усещала друг път такава сила, освен у Бирник Ниджири - заключи Ханани. Впрочем не бе сигурна, че и при него бе толкова голяма.
- Такъв талант. Богиньо! Ние винаги сме внимавали много с родословието на Залеза. При тях е пълно с най-различни луди. Просто не ми се вярва, че сме пропуснали точно този. - Мни-ини се замисли. - От друга страна, Принцът… ъ-ъ-ъ… Кралят, искам да кажа, бащата на Ванахомен… той кроеше десетилетия наред планове срещу Хетава. Така че дори да са проучвали Ванахомен, Принцът все е намерил начин да подкупи някого, за да прикрие резултатите.
Ханани само поклати глава. Усети, че е твърде изтощена от събитията през деня, за да разсъждава. Беше се стъмнило и в шатрата на Мни-ини настана мрак. Светеше един единствен фенер, който явно бе запалил преди молитвата си. Отвън се чуваше жизнерадостна мелодия от лютня. Някакви хора пляскаха и припяваха в такт. Банбарският празник на слънцестоенето започваше.
- Той не е луд - каза Ханани.
- Сигурно. Не мога да си представя, че тия варвари щяха да го подслонят, ако беше. Но щом наистина притежава такъв талант, е въпрос само на време.
Ханани поклати глава и се изправи, с известно затруднение заради непривичните поли на новите си дрехи.
- Имам нужда от почивка, Братко. - Чудатостите на банбарците и безконтролният хаос в техните обичаи и начин на мислене я бяха изтощили. Нямаше да казва на Мни-ини за онази целувка - самата тя не можеше да я разбере. Принцът навярно го бе направил само за да я измъчи.
Мни-ини я наблюдаваше, едва забележимо присвил вежди в израз на загриженост.
- Добре. Само искам да помниш, че всичко ще свърши съвсем скоро. Не след дълго ще омайваш хлапетата от Детската къща с разкази за приключенията си, за да ги привличаш на тълпи към лечителското поприще.
Ханани кимна и се усмихна измъчено на опита му да я развесели.
- Почини си добре, Братко.
- Остани в Нейния покой, Ханани.
Тя напрегна сили, преди да излезе от шатрата, но пак се оказа неподготвена за изблиците на чувства, които властваха отвън. Около буен огън наблизо се бе събрала тълпа, която окуражаваше с викове и смехове подрусващите се и скачащи около пламъците танцьори. Сюрия деца профуча край нея, като три от тях носеха някаква украсена с панделки играчка. Наложи се да спре, за да не я прегазят. Въздухът бе наситен с приятни ухания - пушек от горящи дърва, печено месо, тамян, чай. По-надолу, около друг огън, се бе събрала втора по-малобройна тълпа. Там двама музиканти бяха подкарали пееха фалшиво някаква друга мелодия. Съсредоточеното внимание на публиката показваше, че банбарците обичат музика, но за нейните гуджаарейски уши тя не бе нищо повече от шум.
Ханани тръгна към своята шатра, когато от тълпата се отдели една фигура и застана пред нея. Карис.
- Къде си ходила? - попита той с донякъде заповеднически глас.
Чувала бе, че е роб на Принца - мисълта гуджаареец да държи роби бе отблъскваща сама по себе си, но също и намеци, че е заемал някога високо положение в родината си. Може дори да бе жина, което предполагаше да му засвидетелства по-голямо уважение, но в дадения момент хич не и се мислеше за това. Беше уморена.
Ханани посочи безмълвно към шатрата на своя наставник. Очите му се разшириха. Хвана я за ръката и дръпна грубо настрани.
- На това място чужди мъже и жени не се срещат насаме -прошепна той в ухото и, - освен с една цел. Ако искаш цялото племе да те вземе за курва, готова да приеме всеки мъж, който я пожелае, продължавай да се виждаш насаме с твоя приятел-жрец!
Това бе прекалено. Тя изтръгна ръката си.
- Тия хора за нищо друго ли не мислят? Жената за нищо друго ли не служи? Наистина ли целият свят извън Гуджааре е само насилие и удоволствия, и пари, и… - Тя тръсна глава. - Нищо чудно, че Крал Еникет е искал да ги покори всичките. Почти съжалявам, че не е успял.
Отдалечи се и за нейна голяма радост той не я последва.
За щастие, шатрата и бе разположена срещу тази на Мни-ини, обърната с гръб към най-шумната музика и танци. Вътре бе тъмно. Ханани се запрепъва през чуждите килими и възглавници, за да рухне най-накрая върху купчината постелки и одеала, които би трябвало да са нейно легло. Купено с чирашката огърлица, за която се бе борила цял живот. Засмя се горчиво на тази мисъл и обгърна с ръце една възглавница, за да потърси някаква макар нищожна утеха.
Когато завесата се отметна и в шатрата нахлуха отблясъци от огньове, тя вдигна една възглавница, за да закрие очите си от тях.
- Остави ме на мира, ако обичаш - каза тя.
- Елин аанта? - Дълбокият глас не бе на Карис. Ханани вдигна глава, а мъжът изрече нещо друго - множество слова на хакти. Сред тях май долови името Ванахомен.