- Аз го убих - каза жената от храма. Да не бяха замлъкнали всички, когато се появи Таджед, никой не би я чул, почти шепнеше. - Аз го убих.
- Ханани! - Ето го и другият жрец. Ванахомен се дръпна настрани, когато Мни-ини мина безцеремонно през множеството и посипа най-мръсни гуджаарейски псувни. Приближи жената от храма, но Янаса отблъсна ръцете му.
- Къде, бе? - Тя премина на гуджаарейски, за да я разбере, макар войнствената и поза и тон да бяха достатъчно красноречиви сами по себе си. - Само това и липсва точно сега - мъж да я пипа!
Лечител Мни-ини не бе изглеждал никога толкова вбесен, поне Ванахомен откак го познаваше. Гласът му затрепери от ярост.
- Тя е в шок, краво варварска, а нямаше да бъде, ако твоите хора не я бяха наранили! Марш от пътя ми!
В по-благоприятна обстановка Ванахомен щеше да се разсмее при вида на оттеглящата се в безпрекословно подчинение ошашавена Янаса. Жрецът се отпусна на коляно и взе ръцете на момичето в своите. Пое дълбоко въздух и я погледна право в очите. Преди да го направи, закри с тяло трупа на Азима. Тя вдигна поглед към него. Движенията и бяха бързи и трескави.
- Убих го, Братко. Аз го убих. - Затресе се цялата с такава сила, че Янаса потрепери, а жрецът едва успя да задържи ръцете и. - Аз го убих!
- Ш-ш-ш-т - промълви наставникът и затвори очи. Момичето веднага престана да се тресе и се отпусна заспало назад. Жрецът нагласи краката и върху постелята и оправи завивките.
Янаса въздъхна с облекчение и стана.
- Това е благослов. - Тя се обърна към Таджед с вкаменено лице. - В нашето племе мъж, който посяга силом на жена, заслужава смърт. Радвам се, че нашата гуджаарейска братовчедка е намерила за уместно да изпълни собственоръчно смъртна-та присъда.
Таджед подскочи.
- Ти да не си се побъркала? Тази робиня уби моя военачалник! - Простря ръка към Ханани. - Искам смъртта и!
Янаса сложи ръце на кръста си.
- Тя не е робиня! Къде си видял робиня със собствена шатра и с такова богатство? - Направи широк жест с ръка. Според банбарските разбирания шатрата бе все още оскъдно украсена, но дори чуждестранното око на Ванахомен забеляза, че племето бе оценило много високо огърлицата от Хетава.
- Не е робиня ли? - примигна сконфузен Таджед.
- Не е - чу се гласът на Хендет и Ванахомен се извърна, за да съзре майка си зад гърба си. Тя му кимна, докато излизаше отпред. - Лично аз я дарих с тази шатра. Двамата с моя син я приехме като близка съгласно обичая на нашата родина. - Тя склони глава към Таджед в малък израз на уважение от една високопоставена персона към друга и мълчаливо напомняне за всички присъстващи, че му е равна по положение.
- Тя е жрица за своя народ - обади се Янаса. - Вярно е, че не познава правилата за прилично поведение, но съм повече от сигурна, че през ум не и е минавало да кани този мъж в шатрата си. - Хвърли унищожителен поглед към трупа Азима. - Тя ми каза, че не е познала мъж в живота си; че и е забранено от Богинята на Сънищата; че ще остане девствена до своята смърт.
- Девствена? - Таджед се вдърви, прозрял истината. Ярост обагри лицето му. Обърна се и хвърли към Ванахомен поглед, пълен с най-чиста омраза.
Принцът вирна брадичка. Девствеността не струваше пукната пара в Гуджааре - едно неудобство, от което в повечето случаи се освобождаваха още при навършване възрастта на избор, - но за банбарци това бе състояние с огромна стойност. Изнасилването на девственица нарушаваше с един удар половината им закони. За много по-малко от това отделни родове започваха дълголетна вражда и между племената избухваха войни. Таджед нямаше да повярва никога, че убийството на Ази-ма не е предварително замислено от Ванахомен.
Не му оставаше друго, освен да изведе тази работа докрай.
- Има различни обичаи, братовчеде - обърна се Принцът към него, посрещнал със спокойствие яростта в погледа му.
- Възможно е Азима да е изтълкувал неправилно странното поведение на момичето като признак за лесна достъпност или като покана. Стават грешки. При все това… - Той влезе в шатрата и отиде да погледне гуджаарейката. Мъжът-жрец бе допрял пръсти до клепачите и - включително и до моравия. Под погледа на Принца, подутината започна да спада. - Чудно е, че Азима я е ударил, нали? Още по-чудно, че е намерила сили да го намушка след подобен удар. Би могла да загине от него.
- Извърна се към Таджед, чийто гняв се бе стопил под сянката на болезненото прозрение. - Една робиня изобщо нямаше да се противи, нали така? Те си знаят мястото. Всъщност робиня не остава сама в шатрата на своя господар, освен ако той не и е наредил. Да не би Азима да си е помислил, че влиза в друга шатра?