Карис направи отривист поклон, завъртя се на пети и излезе от шатрата. Янаса се намръщи и сякаш понечи да възрази, но за негово най-голямо облекчение въздъхна и също излезе. В настъпилата тишина Ванахомен свали тюрбана, прекара длан по плитките си и въздъхна.
- Искаш да разбереш как е умрял - чу се гласът на Лечителя.
Ванахомен примигна изненадано: този да не разбираше хакти? Или просто се беше досетил?
- Да. Като се има предвид, че Закона и Мъдростта не казват нищо за девица Лечител, да не говорим за такава, която убива варвари с писък.
- Тя изпищя заради онова, което стори - обясни Лечителят и се изправи. Ванахомен никога не бе виждал толкова студен израз върху лицето му. През целия път от предпланините до тук той правеше впечатление на по-добродушния от двамата -притеснен от положението, в което бяха изпаднали, но твърдо решен да извлече от него възможния максимум полза. В момента у жреца нямаше и помен от добродушие. - Когато лекуваме някого, ние докосваме душата му и я учим да се стреми към цялост. За да нараним, трябва да научим душата да търси собственото си унищожение. - Лечителят пристъпи и положи длан върху гърдите на Принца. Ванахомен потръпна и отстъпи, но Лечителят го последва с ръка на тялото му. - А за да убием някого…
Болката захапа гръдния кош на Ванахомен с такава неочаквана свирепост, че не му остана дъх да изкрещи. Залитна назад, задраска по гърдите си и по ръката на Лечителя, която се бе впила сега като с нокти на граблива птица в туниката и плътта под нея. Сърцето му изпищя, докато опитваше да се измъкне от хватката на това новоизлюпено чудовище на Хетава, но силите му го напуснаха и Ванахомен се свлече на колене, неспособен да си поеме дъх.
- Видях случилото се в съня и - промълви Лечителят. Ванахомен примигваше към него през сълзи от болка и изведнъж разбра: този мъж можеше да го убие, без да му мигне окото. Каквито и клетви да бе полагал, каквито и корени да бяха пуснали в съзнанието му неговите убеждения на Лечител - всичко отиваше по дяволите под напора на неудържимия му гняв. -Видях как я извика в шатрата, за да изцери раната ти. Тя не разбра за какво беше твоята целувка, но аз разбрах. Ти я заложи като стръв. Използва я.
Сърцето. Болката го бе стегнала отвсякъде като някаква змия - или като куп въжета, които дерат жива плът и стягат все по-силно. Той изпъшка. Пожела да се отпуснат само за миг, колкото да си поеме дъх. Или пък да се скъсат…
В шемета на своето видение Ванахомен сякаш чу звук от скъсване на конопени нишки. Миг по-късно вече дишаше свободно. Лечителят го бе пуснал.
- Ясно - чу го Ванахомен да говори като на себе си. - Права е била относно твоята сила. Ако бе подготвен, можеше да ме убиеш, но не си, млади ми Принце, и аз бих те направил на парчета преди още да си посегнал към сътвореното от мен в съня. - Приближиха го стъпки. Ванахомен се дръпна назад, но без успех. Болката бе изпила силите му.
Лечителят приклекна пред него. Лицето му не бе навъсено - изражението му бе спокойно, каквото трябваше да бъде при всеки Слуга на Хананджа. Цялата ярост бе съсредоточена в черните му очи.
- Кажи ми, Принце, защо?
- З-защо какво…?
- Защо изложи на опасност моя чирак! Само да знаеше… - Лицето на Лечителя се сгърчи от внезапна болка. - Не и бях казал, че може да убива по този начин. Тя е толкова млада, толкова усърдна. Тази вечер ще и остави белег за цял живот и аз искам да знам защо го направи, Принце на Гуджааре, Аватар на Хананджа. Искам да разбера дали си същия звяр като баща си, защото ако си… - Той сви юмрук, разтреперан от едва сдържана ярост, и за един миг болката в сърцето на Ванахомен бе заглушена от страх, че този луд жрец може да му налети отново.
Направи опит да разсъждава.
- Трябваше ми…
- Не ме лъжи.
- Не те лъжа, проклет да си! Т-трябва ми гласа на Таджед. -Сърцето му бе оголен болезнен нерв, но той задиша дълбоко, за да се наслади на въздуха, да усети как пълни гърдите му. - След няколко дни ще има… събиране на племената. Юсир, Дзике… още четири други. Те ще гласуват за… дали да подкрепят войната срещу Кисуа. За освобождаване на Гуджааре.
Лечителят присви очи. Защо ли, запита се Ванахомен, всички жреци на Хетава си приличаха толкова много, когато решат да убиват? Да бе знаел, че даже Лечителите могат да бъдат така смъртоносно опасни, щеше да каже на оня Бирник къде да си ги завре и двамата.
- И не очакваш това гласуване да е в твоя полза?
- Ш-шест са племената. Нищо че враговете не правят разлика между едно банбарско племе и друго… Четири от шестте трябва да ме подкрепят. Дори равенството е загуба. Дзике нямаше да са с мен. Биха могли да разубедят и други. Трябваше да ги спечеля на моя страна още сега.