Разбиране ли срещна в погледа на този Лечител? Ванахомен не смееше дори да се надява.
- И по какъв начин щеше да ти помогне страданието на Ханани да спечелиш тия… - Той се затрудни с непознатата дума. - Дзике?
Понечи да възрази, че момичето не е пострадало кой знае колко - видно бе, че Азима не бе успял да проникне в нея и да остави семето си. За щастие, бързо осъзна нелепостта на подобно оправдание.
- Накарах ги да помислят, че Ханани е моя. Моя робиня, моя жена. Азима - покойникът - си търсеше повод да се сбие с мен. Увреждането на чужда собственост е унижение, което плаче за мъст. Той я нападна, за да ме предизвика.
След тези думи Ванахомен вдигна поглед към Лечителя. Животът започваше да се връща в крайниците му. Щеше ли да успее ли да се защити сега? Не би се обзаложил.
- Само че имам нужда и от Хетава, макар да бих дал мило и драго да не е така. Затова наредих на Карис да я държи под око, готов да се намеси преди… ами значи преди. Може и да не повяваш, но не съм искал смъртта на Азима. Нито пък момичето да… го повредят. Да го уплашат, да речем. Да го обидят, нищо повече.
Лечителят дълго мълча замислен. След това, не дал на Ванахомен възможност да се измъкне, посегна със светкавично движение към лицето му. Принцът примигна инстинктивно и го споходи нова пауза във времето. Сетне другият дръпна ръка и клепачите на Ванахомен затрепкаха. Той седна, разбрал, че е минало повече време, отколкото може да прецени в този момент.
След това си даде сметка, че болката в сърцето - и дори синините по кожата там, където го бе сграбил Лечителят - са изчезнали безследно.
- Бирниците виждат в твое лице нещо полезно - промълви тихо Лечителят с присвити устни. - Смятат, че си по-добър от баща си. Не твърдя, че съм съгласен с тях, но те са по-близо до Хананджа от мене. - Стана. - Прави каквото е необходимо за освобождаването на Гуджааре и връщането на мира в нашата земя, но през ум да не ти минава да използваш отново моя чирак в плановете си.
Сега Лечителят се извърна и отиде отново да коленичи край постелята на момичето. Явно бе решил да бди над нея през цялата нощ. И явно Ванахомен нямаше повече работа тук.
След няколко опита - силата се връщаше в тялото му, но без да бърза - Ванахомен успя да стане на крака. Още по-трудно се оказа да напусне шатрата с бързина, която да не наподобява бягство, та да запази поне частица от своето достойнство не-накърнена. Лечителят не го и погледна - пет пари не даваше. Но за Ванахомен бе важно.
Малко по-късно, след като се довлече до своята шатра и се срина върху постелята, той продължи още дълго да трепери.
23.
GGD
Приложение на магията
Детето седна в постелята и се огледа. Миг по-късно стана и се завъртя в кръг. Майката ахна и прегърна здраво момиченцето, което възнегодува приглушено.
- Слабичка е нещо от няколко месеца - обърна се Янаса към Ханани. Ама с тая треска майка и започна да се плаши - да не вземе да умре. Целият род разчита само на това момиченце за наследница на аншерата.
Ханани също стана и оправи гънките на полите си, като кимна към просълзената майка, която бъбреше благодарности.
- Всичко е от Богинята - каза тя. - Аз излекувах треската, но първопричината си остана. Кажи им, моля, че детето трябва да се храни по определен начин, иначе може да отслабне отново, особено сега, след като цикълът и вече е дошъл. Най-добре би било месо, но… - Тя огледа шатрата, една от най-бедните, които бе виждала в банбарския лагер, кърпена и стара, с оскъдна украса и много малко дрънкулки от онези, по които явно си падаха местните жени. - Ако семейството не може да си позволи месо, има други храни, които също вършат работа. Ако ти ги кажа на гуджаарейски, ще разбереш ли какво имам предвид?
- И да не разбера, ще намеря начин да ги открия - отвърна Янаса. Тя също се изправи и последва Ханани извън шатрата. - Твърде много деца умират нахалост в това племе. Дали ще помогне, ако всички започнат да ядат тия храни?
- Да, ще помогне на всички, но най-вече на децата и жените във възраст за раждане.
- Тогава ще кажа на Унте, та да натрупаме запаси от тях при пролетната търговия. - Хвърли кос поглед към Ханани и се засмя. - Ти пак даде нещо на племето. Ако поостанеш с нас повечко, ще трябва да те изпратим в Гуджааре с кон или два!
Ханани премълча. Два дни бяха изтекли от първото празненство за слънцестоенето и един - откакто тихомълком и без оплаквачки погребаха Азима. Дори Дзике не отидоха на гроба. Така нареди Таджед, заради срамното петно, което бе лепнал мъртвецът на племето. За всичко се погрижиха робите, а освен тях единствена Ханани стоеше край ямата, за да се помоли на език, който би останал неразбран от Азима, на Богиня, която той най-вероятно презираше.