Оттогава насетне тя се посвети изцяло на своя дълг, за да откъсне мислите си от спомена за онази ужасна вечер. Янаса и помогна да издири заболелите или ранени членове на племето и, пак с помощта на банбарката, съумя да ги придума да отворят сърца за магията. Без да забравя съвета на Хендет, приемаше подаръци и услуги в замяна, но вътре в себе си бе наясно с истинското положение на нещата - тя не лекуваше заради тях.
- Още ли се тормозиш, мишленце? - Ханани усети погледа на Янаса. Не отговори и банбарката въздъхна. - Така и няма да проумея изнежените ви градски сърца. Да жалиш за някого, който ти е сторил такова зло… - Поклати глава. - И за убитите във война врагове ли жалите по същия начин?
- Да.
Янаса зяпна.
- Ама аз се шегувах.
- Аз - не. Убийството и въобще насилието води до поквара, освен когато е осъществено с най-чиста помисъл. Затова моят народ убива единствено от милосърдие, но никога от гняв. Ние разглеждаме войната като проклятие… или поне така бе навремето. Но светът се промени толкова много.
Откъм противоположния край на лагера се зададе Мни-ини. Той кимна на Янаса с хладна учтивост, преди да тръгне с двете жени. Хвърли на Ханани изпитателен поглед и прокара длан по дължината на ръката и.
- Резервите ти са изчерпани.
- Останало ми е достатъчно за болести и малки рани.
- Чака ни война, Ханани. Трябва да си готова за много повече от това. Ела. Тъкмо отивам при Унте. Можем да поискаме заедно.
Янаса ги погледна с любопитство.
- Да поискате ли?
- Сънни течности - обясни Ханани. Тайно се бе надявала да мине и без тях, като използва за магията малкото си останали резерви плюс трупаната от собствените и сънища енергия. Така не би могла да се занимава с по-висша наркомансия. Така не би могла да убива.
Мни-ини кимна и отправи неодобрителен поглед към Ха-нани.
- Моят чирак май забравя, че Богинята Хананджа - Тя, Чиито сънища обхващат другия живот - ни дарува магията, за да служим на хората. Но нашите собствени сънища не стигат за целта. Трябва да поискаме Дан от твоя народ.
- Дан… от сънища? - Янаса помисли малко и въздъхна. -Ние харесваме боговете на Гуджааре не по-малко от тези на която и да било друга страна, но специално вашите се оказват изключително взискателни. Тая Дан… тя дали боли?
- Не - отвърна Мни-ини. - И не може да навреди никому, освен ако се събира сънна кръв - но само Бирник има право да се занимава с това. Макар че, мисля си аз, ако намерим доброволци, бихме могли да изтеглим по мъничко от всекиго. Така ще бъде безопасно.
„Азима щеше да има повече сънна кръв, отколкото ни е нужна, ако бе починал в мир.“ Ханани не можа да избяга от тази мисъл, но не каза нищо на глас.
- Сънното семе също ще създаде проблем - продължи като на себе си Мни-ини. - Ако вземем предвид отношението на тези хора към сексуалността, хич не ми идва наум по какъв начин да поискаме от тях такава Дан. А и не съм Сестра, представа нямам как… м-да. - Лицето му поаленя. - Обаче определено се нуждаем и от него.
Янаса гледаше с неразбиращ поглед.
- Ами само кажете какво ви трябва и Унте ще го осигури. Сега ми става ясно защо вашите хора са ви предложили за размяна. Тази магия е цяло състояние. - Тя забави крачка пред шатрата на Унте и се обърна многозначително към Ханани: -Привечер ще мина да те видя. - Сетне се поклони и тръгна.
Мни-ини погледа известно време подире и.
- Май си спечелила приятел.
- Да. - Банбарци обожаваха бързите и ефикасни убийци.
В шатрата на Унте не бе толкова горещо, колкото отвън,
но пък въздухът лютеше от дима на оставената край него дълга дървена лула. Унте, свалил булото и тюрбана си (Ханани за пръв път зърна голата му като яйце глава) се усмихна при тяхното влизане и ги покани с ръка при ниската маса, която бе видяла преди. И също като тогава там бе Ванахомен, макар сега да седеше сериозен и с изправена снага върху възглавница близо до масата. И той бе свалил булото си. Не погледна към тях. Ханани също нямаше желание да го гледа.
- Накъдето и да се обърна, всичко живо говори за вашата магия - каза Унте, докато ги настаняваше с жестове по възглавниците от двете страни на масата. Ханани изчака Мни-ини да си избере място, но той даде знак тя да седне първа - тя се сети, че това е банбарски обичай. Обзета от чувство на неудобство, преборила вътрешното си нежелание, седна до Унте. Мни-ини зае останалото свободно място до Ванахомен.