- Виж за какво сме дошли, господарю Унте - започна Лечителят.
- Господарю! Какви изискани маниери имат тия граждани, а? - Унте погледна Ванахомен и се усмихна. - Никой не ми е викал така от твоята първа поява.
Ванахомен се усмихна, но тази усмивка не успя да стигне до очите му.
- В моята страна това се смята за учтивост.
- Хм. Ако някой ден моят народ изпита нужда от префъ-рцунена титла, за да разпознава своя водач, веднага отивам в пустинята да срещна Слънцето-Отец. - Унте измъкна отнякъде чашки и наля чай на всички, без да се интересува искат или не. Последвала примера на Мни-ини, Ханани вдигна своята и отпи внимателно. За нейна голяма изненада течността вместо гореща бе хладка, силно подправена и много сладка.
Мни-ини повдигна вежди одобрително, когато отпи, но после остави чашката на масата.
- Дано този ден не настъпи и след дълги години - каза той. - Ако искаш, някой от нас може да те прегледа и, току-виж, отложил го още повече. Само че за да стане тази работа, както и за да продължим с каквото и да е лечение, ще имаме нужда от твоята подкрепа.
- Така ли?
Мни-ини погледна Ханани. Вече бяха говорили по този въпрос. Според банбарци бе неприлично жената да мълчи, дори когато е само чирак, който иска да покаже уважение към своя наставник. И дори когато поначало не и се говори. Така че, Ханани пое дълбоко въздух и също остави чая си.
- Нашата сила идва от сънищата, гос… - Тя примигна. -Унте. В града, в Хетава, ние събираме тези сънища от други хора, които идват, за да предложат на Богинята своята Дан. Тук обаче няма приносители и в скоро време ще изчерпим магията.
Унте се облегна изненадан назад.
- Не знаех, че можете да се изчерпите. Събирането на сънища… ъ-ъ-ъ… опасно ли е?
Ханани понечи да поклати отрицателно глава, но в същия миг си спомни за Даюхотем.
- Обикновено не. Безболезнено е и отнема няколко дихания време.
Унте погледна Ванахомен.
- Ти чувал ли си за това?
Ванахомен кимна и за пръв път, откакто дойдоха, погледна и двамата. Ханани не прочете нищо в този поглед - той внимаваше да го запази абсолютно безизразен.
- Всички граждани на Гуджааре са длъжни да принасят редовно своята Дан, макар лично аз да не съм го правил никога.
- Сега се обърна специално към Унте: - Двамата с Карис сме подобре запознати с въпроса от когото и да било в племето. С твое позволение ще събера доброволци, преди да тръгна.
- Да тръгнеш ли? - попита Мни-ини.
Ванахомен го погледна.
- При толкова много гости, очаквани в предстоящите дни, би било много лесно за шпиони на шадуните или други наши врагове да минат границата и дори да организират изненадващ набег срещу каньона. Заедно с част от моите хора ще пазим височините до края на слънцестоенето. - И той направи неопределен жест към стените на клисурата.
- А-ха. - Ханани бе изненадана от студенината, изписана внезапно върху лицето на нейния наставник - тя бе виждала изключително рядко подобно изражение у него. - Това е наказание заради ролята ти в смъртта на онзи мъж.
Настана болезнена тишина. Погледът на Ванахомен стана още по-хладен, устните му се присвиха по-силно, но не каза нищо. Унте бе този, който най-накрая, след като първо отпи дълга глътка от чая си, обясни:
- В очите на моя народ Ванахомен не е сторил нищо лошо
- каза той. - Азима е неподходящ за военен предводител на Дзике, което доказа с посегателството си срещу твоята духовна дъщеря. Вана не е виновен за това. - Той остави чашката и погледна Ханани. - При все това, аз знам, че си пострадала, девойко от Гуджааре. Дълг на Юсир-Банбара е да те утеши след претърпяното страдание. Затова реших да отпратя Ванахомен извън лагера за известно време, та да не те дразни неговото присъствие наоколо.
- Но то не ми пречи - отвърна Ханани.
Всички я погледнаха изненадани - дори Ванахомен.
- Ханани. - Мни-ини посегна да улови загрижено ръката и. - Ти не съзнаваш какво направи той.
Тя погледна ръката, а после и лицето му, и се запита дали този мъж разбира колко силно я нараняват неговите думи, както и тяхното внушение, че е твърде глупава, за да се ориентира в нещата. Не разбираше - това и стана ясно веднага и болката понамаля. Но не изчезна.
- Много добре съзнавам какво е сторил, Мни-ини-братко - отвърна тя, с което си спечели още един негов недоверчив поглед. - Известно ми е, че е подмамил онзи човек да ме нападне, макар да не знам защо - нито пък ме интересува. Но знам също така, че спечелването и задържането на властта налагат определена степен на поквара, която Хетава допуска, доколкото нашите водачи не забравят по-важното - добруването на нашия народ. - Тя погледна Ванахомен. - В името на Гуджааре ли го извърши, Принце?