Той не отговори дълго време, а когато го стори, в гласа му звънна много особена нотка. Ханани не можа да определи дали е ядосан, уплашен или обзет от някакво друго силно чувство, но гласът му потрепери.
- Всяка секунда от моя живот е свързана с Гуджааре, Чи-рак-Лечител. С все сърце и душа.
Ханани кимна.
- В такъв случай приемам, че стореното от теб е по волята на Хананджа.
Това бе и едничката причина, поради която още не бе предложила собствената си сънна кръв на Мни-ини.
Унте изглеждаше смаян, но след малко поклати глава и въздъхна.
- Все пак, тази задача трябва да се изпълни - Ванахомен има задължение да охранява племето.
Принцът направи отривист поклон.
- Приятно задължение, Унте. - Когато се изправи обаче, той изгледа Ханани все така намръщен.
- Тъй, тъй. - Унте взе чашката си, за да я изпие до дъно.
- Ванахомен, можеш да вървиш и да подготвиш всичко необходимо. А вие, мои гуджаарейски приятели, само това ли имахте да ми кажете?
- Да - отвърна Мни-ини. Подвоуми се и добави: - Засега.
Унте се разсмя.
- Почваш да се учиш, гражданино. - Направи към него широк жест, отчасти за поздрав, отчасти за сбогом, и взе в ръка все още димящата лула. - Идвай, когато пожелаеш. Ако пък искаш, остани с мен за следобедна почивка.
Също като в Гуджааре, банбарци прекарваха в дрямка най-знойните часове от деня.
- Благодаря, но ще ти откажа - отвърна Мни-ини и стана.
- Нашата най-плодоносна работа протича, докато останалите спят.
- Е, тогава починете си - и работете - добре.
Те се изнизаха от шатрата. Ванахомен - последен, за да притвори добре завесата. Когато свърши с това, се изправи и погледна двамата Лечители.
- Можете да вземете каквито ви трябват сънни течности от мен и Карис - каза им той. - Ще попитам и майка си дали е съгласна да отдаде своята Дан. Това ще стигне ли?
- Майка ти не може - отвърна Мни-ини. - Тялото и още се възстановява. А Карис трябва да го направи доброволно, Хананджа не приема насилствена Дан.
- Мисля, че ще се съгласи - винаги е бил дълбоко вярващ. Но ще го повикам, та да го питате сами.
Мни-ини кимна.
- Що се отнася до теб… Наясно си с рисковете. Съгласен ли си въпреки това?
Ванахомен погледна с неразбиране.
- Какви рискове?
Мни-ини зяпна. Хвърли поглед към Ханани - не и трябваше никаква наркомансия, за да сподели неговото смайване. Как бе възможно Ванахомен да не осъзнава риска? Освен ако никога не е бил наясно с него…
- Обяснете ми тези рискове - настоя Ванахомен. Той забеляза разменените погледи и очите му се присвиха подозрително. - Не споменахте никакви рискове, когато стана дума за Карис.
Мни-ини само поклати глава и измърмори нещо под нос, все така смаян. Остави Ханани да отговори. Ванахомен я погледна в очакване.
- Ти не бива никога да отдаваш Дан - каза тя.
Ванахомен се смръщи още повече.
- Обясни, жено.
- Би могло да стане опасно. Имаш много силна дарба за сънища. Дори най-слабият дисбаланс може да отключи спираловиден процес, който да изкара нещата от контрол. При недостиг на сънна кръв, която да поддържа вътрешното ти равновесие, можеш да се побъркаш.
Принцът потрепери. През лицето му преминаха вълни на ужас, на пълно объркване, на ярост. Не преставаше да я гледа втренчено. След известно време промълви:
- Дарба за сънища. - Прозвуча като въпрос.
- Баща ти трябва да е знаел - обади се Мни-ини. Той се усмихваше, но в гласа му Ханани усети студена нотка на раздразнение и това я уплаши. - Казваш, че никога не си отдавал Дан. Всичките десетки деца на Принца са водени в града за тази цел, но поради някаква причина никой не е намерил време за теб, така ли? - Изпръхтя презрително. - По онова време в Хетава цареше поквара. Един подкуп за подходящия човек и тайната на скъпоценния наследник остава скрита.
Ванахомен стисна юмруци край напрегнатото си тяло.
- За какво говорите вие двамата?
Ханани побърза да се намеси, преди наставникът и да е казал още нещо.
- При някои хора способността да сънуват е прекалено силна, за да остане в рамките на умовете им или да идва само насън - обясни тя на Ванахомен. - Техните сънища са по-ярки, а съзнанието им странства между Ина-Карек и Хона-Карек с такава лекота, сякаш сънят и будността са едно и също. Ние разглеждаме подобни способности като дар от Богинята. Тези, които ги притежават, обикновено биват изисквани от Хетава.
Очите му се изпълниха с такъв ужас, че Ханани инстинктивно се отдръпна назад. Какво го разстрои толкова много? Силно притеснена, тя удари напосоки: