- Голяма чест е човек да обладава талант като твоя. Ако беше открит в достатъчно ранна възраст и развит при подходящи условия, можеше да станеш Лечител като нас или пък Бирник. Може би щеше да служиш рамо до рамо с твоя чичо, Ехиру…
Тя замлъкна, осъзнала какво означава това. Ванахомен бе на възраст приблизително колкото Бирник Ниджири. Ако бе изискан от Хетава, както бе трябвало да стане, по-скоро той, а не Ниджири, щеше да се окаже замесен в убийството на своя баща.
Момичето запуши уста с шепа, забелязала страховития израз на лицето му. И преди да измисли как да замаже нещата, той сви устни и се отдалечи.
- Принце… - Ханани тръгна след него, но Мни-ини я хвана за ръката.
- Остави го.
- Братко!
- Остави го ти казвам. - Мни-ини гледа след Принца, докато индиговата му фигура се изгуби между шатрите. - Той току-що научи, че принадлежи към средите на онези хора, които е ненавиждал дълбоко цял живот. Хич не му е лесно в момента.
- Ти с нищо не му помогна!
- Така е - съгласи се Мни-ини. В израза на лицето му нямаше нито молба за извинение, нито чувство за вина. - И ти не трябва да се опитваш след всичко, което ти стори. Много си мекушава, Ханани.
За втори път и говореше като на глупачка. И макар да бе непристойна проява в ущърб на покоя да изпитва гняв заради неговите думи - или пък ако все пак го изпита, да го покаже - в този миг Ханани бе до такава степен ядосана, че издърпа грубо ръката си от неговата.
- Може би трябваше да проявя кротост, така ли, Братко? -Той я гледаше втренчено, силно изненадан от невъздържаната и реакция. Ханани пристъпи крачка напред, но и стигна умът да снижи глас до разгорещен шепот. - Гневът ти носи утеха, така ли? Никак не ми е лесно, уверявам те. Още някой може да умре, когато отново загубя контрол над себе си. Дали пък да не помоля за повече мекушавост, какво ще кажеш?
- Ханани… - едва намери сили да промълви Мни-ини, но млъкна. Преди да е добавил нещо друго, тя последва примера на Принца и също се отдалечи.
24.
G0D
Наследственост
- Да - промълви Хендет. - Баща ти знаеше, знаех и аз. Ванахомен затвори очи. „Можеше да станеш Бирник“ - каза Лечителката. Като Ехиру, който уби баща му. Като Уна-уне, безумният Жътвар, който се хранеше с човешки души.
Нарушил бе следобедния сън на Хендет, за да чуе от нея тази истина.
- Но защо? - Той шептеше. - Защо не сте ми казали?
- Дарбата се предава по мъжка линия - отвърна майката. Гласът и бе равнодушен и хладен, но той я познаваше добре. Страх я беше. - Много пъти си чувал историята за Маханасет, първия Принц. Не си ли проумял нейната поука, Ванахомен? Той пръв познал чудото на сънната кръв, защото без нея бил неспособен да прави разлика между реалността и виденията, които го тормозели…
- Това ли ме чака и мене? Безумие? - Ванахомен скочи на крака. - Демони и сенки, това ли ми казваш?
- Седни! - Гласът и го шибна като камшик. Отвори уста да възрази, но тя го смрази с поглед. - Сядай, глупаво момче, и чуй какво ще ти кажа.
Кипнал вътрешно, той се подчини, като коленичи върху най-отдалечената от нея възглавница. Хендет забеляза това, въздъхна и разтри очи.
- Не те виня за този гняв - промълви тя най-накрая. Погледна го и яростният възел в стомаха му се поотпусна пред болката в тези очи. - Жрецът, който те прегледа, ни каза, че при тази сила на дарбата ти шансовете да полудееш или да си порастеш без никакви отклонения са едно към едно. Струваше си да рискуваме.
- Едно към едно. - Той стисна юмруци. - Можело е да стана опасен безумец във всеки един момент, а вие сте си казали, че си струва да рискувате?
- Истината е, че баща ти реши така - отвърна Хендет тихо.
Той се взря в нея и най-накрая произнесе на глас въпроса,
който бе напирал у него - и който бе потискал упорито цели десет години:
- Той беше ли луд?
Забавянето на отговора го прободе в сърцето.
- Не знам - отвърна майка му след продължителна пауза. Отклони поглед и разтърка нервно длани в скута си. Учена бе да не показва никога чувствата си. - Несъмнено можеше да различи сън от реалност. Към мен бе неизменно мил и наистина добър. Но нещата, които направи накрая… Всичко онова… - Тя стисна зъби и потъна в тишина.
„Значи Бирниците може би са били прави да го поискат“ - му мина през ума, преди да успее по навик да пропъди тази мисъл.
Не. Хетава бе постъпил подло с неговия баща и с всичките му предтечи. Каквито и престъпления да бе извършил Еникет, те са били в отговор на тази неправда.
- Трябва да разбереш - промълви Хендет с много по-мек тон от обикновено. - Ако жреците бяха изискали което и да било от другите му деца, той щеше да се съгласи, но за теб -никога. Затова баща ти пое риска и подкупи жреца да каже, че си лишен от всякаква дарба.