- Всичко това е направо прекрасно - каза сопнато Ванахомен, - но бихте могли да го кажете на мен.
Настъпи мълчание - сърдито от страна на Ванахомен и виновно от страна на Хендет.
- Съжалявам - прошепна тя най-накрая. - Прав си, разбира се. Само че… ти имаше на главата си толкова много други неща. А колкото по-дълго скривах тайната от теб, толкова по-трудно ставаше да я споделя.
След всичко това Ванахомен не знаеше какво повече да каже. Поклати глава, въздъхна тежко и се изправи. Хендет се надвеси напред разтревожена.
- Къде си тръгнал?
- Да си подготвя хората. И да намеря Лечителите.
- Вана…
Той я спря с жест. Не желаеше да чува повече полуистини.
- Можем да продължим този разговор, когато се върна.
- Съжалявам - повтори тя и Принцът излезе през процепа на шатрата. Извърна се да я погледне, но не можа да събере сили за сбогом и завесата я скри от очите му.
Не му потрябва много време, за да открие жрицата.
- И тя те търси - му каза един от старейшините на племето, когато попита за нея. - Натам отиде.
Видя я да се оглежда в близост до аншерата на Шатирия, майката на Вутир и баба на Вуджег. От притеснения и вид разбра, че е усетила неприязнените погледи на вутировите роднини. Отправените към Ванахомен бяха още по-враждебни. Той не им обърна внимание.
- Принце. - Изглежда изпита облекчение, когато го видя. При други обстоятелства това щеше да му се стори комично. -Моля те да простиш на моя наставник. Още го е яд…
- Знам - отвърна Ванахомен. - Ела с мен.
Измина три крачки, преди да усети, че тя не го следва. Когато се обърна назад, видя, че Ханани го наблюдава и разбра, че е преценявала доколко е безопасно да тръгне с него. Бе добре, че е станала по-предпазлива след инцидента с Азима. Но че намираше за уместно да проявява същата предпазливост спрямо него бе отрезвяващо.
„А дали не съм го заслужил?“ - попита съвестта му, когато Ханани най-накрая го последва.
Да. Заслужил си го бе. И заради това щеше накрая да прости на майка си. Нямаше право да я вини, след като самият той бе сътворил позорни дела.
Докато вървяха из лагера, Ханани току поглеждаше към него, но не направи опит да наруши мълчанието, за което Ванахомен и благодари наум. Чак когато стигнаха до аншерата на Янаса, тя разбра.
- Синът ти.
Той спря и се обърна с лице към нея. Вече не я мразеше, не и след като я видя вечерта, когато бе убила Азима. А дали тя го мразеше? Помоли се да удържи на обещанието и му помогне.
- Трябва да знам - промълви той. - Таса трябва да знае.
Тя кимна бавно.
- Мога да направя теста за четиригодишните. Дарбата се предава най-често и най-пълно по мъжка линия, от баща на син. Ако я има…
- Не значи, че непременно ще полудее.
- Не. Но какво ще стане, ако го направи? Как се отнасят банбарци към своите луди?
- Отвеждат ги в пустинята и ги оставят да загинат.
Тя се вцепени. Когато проговори отново, в тона и се усещаше презрение, каквото не бе чувал до този момент.
- За цивилизоваността на един народ се съди по неговите грижи за най-онеправданите.
Изненада се да чуе един от цитатите на Маханасет от нейните уста - очевидно Хетава не спестяваше нищо в образованието на своите питомци.
- Има известна истина в това - призна той. - В Гуджааре хората не колят собственоръчно престарелите си или болни родители, нито давят в реката уродливите деца. Но тук няма Бирници, които да се заемат със задачата.
- Лудите не са нито умиращи, нито уродливи! Тия варвари… - Тя замълча, вероятно от желание да бъде учтива. Ванахомен едва не се усмихна на чисто гуджаарейската арогантност в казаното. Не бе подозирал, че я има и у нея.
- Животът в пустинята е труден, Чирак-Лечител. Банбара не са богати като Гуджааре. Те не разполагат с достаточно средства, та да се грижат за „най-онеправданите“ сред тях. И не забравяй едно: лудите могат да станат опасни.
Тя направи жест на несъгласие, бърз и ядовит.
- Тогава им кажи да изпращат лудите си в Гуджааре! Ние ще им помогнем да живеят дълго и добре. Ако пък ги довеждат в ранна възраст, ще помагат на другите като Лечители или Бирници. На годините на Таса или още по-рано.
Ванахомен настръхна, но си даде сметка, че жената няма предвид конкретно Таса.
- Когато се върна в Гуджааре, ще загубя сина си - промълви той. Тонът му бе мек и безизразен, но тя долови болката, въпреки усилията му да я скрие. Ханани замълча и част от справедливия гняв я напусна. - Той ми е първороден син, но никога не ще заеме Трона на Залеза. По кръв Таса е само наполовина банбарец, но по дух - изцяло. Ако го откъсна от семейната среда и начина на живот, които обича, ако го принудя да живее под постоянен покрив и го прикова към един народ, който е свикнал да презира… Тези неща ще го унищожат. Разбираш ли?