Тя също заговори меко, може би от желание да прояви любезност.
- Лудостта също ще го унищожи, Принце. Има само един начин със сигурност това да се предотврати, ако душата някога му започне да витае.
- Няма да допусна да бъде заробен със сънна кръв.
Тя запази мълчание, за да смекчи удара на следващите си думи, както и да събере сили да ги произнесе.
- Ако полудее, ще го заведеш ли при Бирниците?
- Няма да им дам още един от рода си.
- Тогава…
- Ако полудее, ще го убия със собствените си ръце.
Произнасянето на думите не болеше толкова, колкото самата мисъл за тях. И понеже той бе гуджаареец, душата и се изпълни не с ужас, а със състрадание.
- Този избор би следвало да си остане негов.
Той кимна рязко.
- Така е. Ако се стигне до това, ще го попитам. Но ако е потънал в морето от видения и загуби връзка със света, ако изборът му е вече отнет от това проклятие, което ти наричаш дарба… - Принцът поклати глава. - Не ще го оставя да се мъчи.
Ханани въздъхна, но не възрази.
- Сега ще го прегледам.
Таса си играеше вътре с детската сабя, която Ванахомен му бе донесъл след едно пътуване до Гуджааре. Момчето дръпна завесата, за да влязат, с едно нетърпение, което говореше за натрупано отегчение.
- Майка каза да си стоя днеска вътре - съобщи той. - Да-шеури намери скорпион и вика, че не смея да го пипна. Аз го хванах, но майка видя и побесня.
- И правилно - одобри намръщен Ванахомен. - Тия същества могат да убият дете с твоето тегло.
- Много добре знаех какво правя - отвърна Таса с голяма доза нахалство в гласа. Сетне насочи светлите си пълни с любопитство очи към жената. - Тази е, дето майка и помага.
- Тя е лечител - поясни Ванахомен. Жената изгледа и двамата, явно усетила, че говорят за нея. - Идва от земята, в която съм се родил. Иска да прочете сънищата ти, да провери как си със здравето.
Таса ги покани с жест към подредените около правоъгълно килимче възглавници за гости.
- Тя може ли да види сънищата ми? - В гласа му пролича по-скоро възхищение, вместо притеснението, което би изпитал някой възрастен. - Как го прави?
- Легни и тя ще ти покаже - отвърна Ванахомен. Когато Таса се просна с готовност върху две възглавници, баща му кимна към Ханани, а тя коленичи край момчето.
- Сън - помня аз? - попита я Таса на несигурен и ужасен гуджаарейски.
Ванахомен трепна от изненада, но веднага се досети: Яна-са. Тя се бе заела да го учи, макар по традиция да не занимаваха банбарските момчета с усвояване на женски умения. Неканени сълзи опариха очите му, преди да успее да ги преглътне. Трябваше да благодари на Янаса след това. Жрицата също изглеждаше изненадана, но се усмихна приветливо.
- Ако поискаш, мога да направя така, че да го запомниш. - И понеже Таса примигна в недоумение, допълни: - Да, ще го запомниш.
Таса изглеждаше доволен.
- Повечето сънища ги забравям - съобщи той отново на хакти. - Ще ми се да помня всичките.
- Тя може да те научи, ако искаш.
Момчето присви недоверчиво очи.
- Не ща да уча магия - това са чуждоземни работи.
„Тя е половината от твоя произход“ - едва не изрече Принцът, но си прехапа езика.
- Зависи от майка ти, но сега лягай и трай, или точно тая магия ще отнеме цял ден.
Таса се нагласи удобно.
- И сега?
- Затвори очи. Тя ще ги допре с пръсти и ще те приспи.
През лицето му пробяга сянка на тревога.
- Ти правил ли си го?
- Да. Също и Хендет. Не виждаш ли, че започва да оздравява?
- Виждам. Добре тогава. - И той затвори очи, обзет от нетърпение.
Жената допря върховете на пръстите си до клепачите на момчето и започна да издава тих монотонен звук. След миг тялото на детето се отпусна в сън, а Ванахомен клекна и зачака.
Стана по-бързо, отколкото бе предполагал. Едва след пет минути Ханани издиша шумно и отвори очи.
- Толкова нежни сънища - промълви тя. - Не съм очаквала това от твоя син.
Понеже не бе сигурен как да приеме чутото, Ванахомен реши да не му обърне внимание.
- Има ли дарба, или не?
- Не. Неговите сънища не ще напуснат никога пределите на Ина-Карек.
Вълната на облекчение, която заля Ванахомен, бе едновременно болезнена и сладостна. Някъде дълбоко в подсъзнанието си се бе надявал да открие още нещо от себе си у своя син. Тази глупост отшумя на бърза ръка и той затвори очи, за да прошепне благодарствена молитва за добрия късмет на Таса. Когато ги отвори отново, жената го гледаше.