- Наредено ти е да… - Той я се втренчи в нея. Не знаеше да се смее ли, да плаче ли. На кой идиот му бе дошло наум да кара това свенливо и хрисимо същество да освобождава народа си от неговите завоеватели? И кой бе повярвал, че тя наистина ще се опита?
Но сега не бе нито свенлива, нито хрисима. Никога не би повярвал след първото си впечатление от нея, но ето, погледът и бе твърд като камък. Случилото се с Азима ли го бе направил такъв, или си бе винаги каменен, а гуджаарейската сдържаност го бе скривала досега? Не можеше да разбере, но трябваше да се съобрази с фактите.
- Научи ме на магия - промълви най-накрая Ванахомен с тих глас, защото това бе единственото смирение, което можеше да си позволи да прояви пред жрец на Хетава. - А пък аз ще науча Таса, за да може той да го предаде на своите деца. Когато отвоювам нашата земя, ще науча всичките си наследници. Гуджааре не бива никога да изпадне отново под властта на коронован безумец.
Тя склони глава.
- Тогава да не губим време. Още утре. Трябва да обсъдя методиката с моя наставник. - Ханани стана да си върви.
Ванахомен впери поглед в гърба и.
- Утре тръгвам към планините!
Тя вече бе отметнала завесата. Спря и се обърна назад. Лек порив на вятъра, наситен с ухание на късни диви цветя, нахлу през отвора и раздвижи полите около краката и подобно на облак в землисти цветове. Застинала бе като сънно видение, с толкова типично гуджаарейски вид - независимо от банбарските си одежди, - че Ванахомен бе обзет от носталгия.
- Там ли ще лагерувате? - Тя протегна ръка над шатрата, в посока към планинските ридове.
- През нощта - да. През деня ще обхождам хребетите с моите хора…
- Тогава ще идвам при теб нощем. - Кимна му и си тръгна. Завесата шляпна меко зад гърба и, сякаш едва чуто се засмя.
25.
GGD
Тайната болка
Щом влезе в помещението, където нейният баща и още трима благородници обсъждаха плана за събаряне на кисуатската власт, Тианет осъзна опасността.
Говорещата жена бе висока, с бледа кожа, надменна и малко по-възрастна от Тианет, което не и пречеше да носи диадема върху събраната си в множество плитки коса - знак, че е глава на фамилия. Лезанем, жина и щерка на господарката Занем, бе осиротяла съвсем наскоро в резултат от неочакваната и мистериозна смърт на родителите си, настъпила в съня им. В момента казваше на Санфи с унищожителен тон:
- И какво печелим от това? Хетава си върна сърцето на целия народ с един удар, все едно, че последните десет години не ги е имало.
А опасността се криеше зад безизразната маска на лицето на нейния баща - Тианет я съзря съвършено отчетливо. Той не можеше да си позволи конфронтация с Лезанем, която говореше от името на шепата родове жина, съумели да запазят някакви позиции при управлението на Кисуа. От друга страна, никога не бе приемал подобен тон от жена, а ето че Лезанем допускаше точно това. Лошо предчувствие сви на топка стомаха на Тианет.
- Сърцето на народа е невярна любовница - отвърна той, като кимна с благодарност на Тианет, че му доля сладко вино в чашата. - Пак ще намрази Хетава, когато кисуатците започнат да колят, за да отмъстят за двамата войници.
- Това никой не може да гарантира - намеси се друг от гостите на Санфи. Дети-ара, шуна от военната каста, готвен някога за следващ генерал на Гуджааре. Обстоятелството, че още не бе станал такъв, му спаси главата след кисуатската окупация. - Нито че кисуатците ще тръгнат да отмъщават, нито пък че народът ще намрази отново Хетава. Говорих със Сунанди Дже Калаве и съпруга и Анци Сех Ануну. Анци е военен и е възможно да поиска кръв заради смъртта на своите войници. Но Сунанди ще съзре опасността в подобен ход. Тези войници ограбваха, биеха и насилваха граждани на Гуджааре. Едно отмъщение срещу Хетава заради ликвидирането на подобна из-мет би вдигнало на крак целия град.
- Анци разполага с военната сила в страната - отвърна Санфи, като отпи от виното. - Доколко е вероятно такъв мъж да се вслуша в съвета на жена си - пък бил той и разумен, - при положение, че е ядосан и притежава инструмента за отприщва-нето на своя гняв?
- Сунанди представлява Протектората - намеси се Гефир, друг шуна, който дължеше на Санфи голям заем. Потупваше долната си устна, докато говори, бърчеше вежди притеснен и не вдигна поглед към Тианет, дори докато му наливаше вино. - Сложили са я на това място именно с цел да предпазва мъжа си от подобни грешки. Ако той не и обърне внимание и нещата тръгнат накриво, ще трябва да отговаря пред Протекторите.