- Само че злото ще е вече сторено - уточни Санфи.
- Не там е проблемът - сопна се Лезанем с предизвикателен тон, който накара Тианет да примигне. - Ние сме много мудни. Войските ни са съсредоточени в края на пустинята - какво чакаме, та не нападаме? Колкото повече се мотаем, толкова повече укрепва силата на Хетава. При нашата бързина, дори да победим, народът ще ни приветства като освободители, за да обърне отново поглед към жреците за насоки и ръководство.
- Или към когото им посочи Хетава - допълни Дети-ара. Той събра върховете на пръстите си с въздишка. - Из града се носи слух, че Банбара били вече на наша страна и ги ръководел мъж от родословието на Залеза. Този слух твое дело ли е, Санфи?
Тианет отиде при масичката в края на помещението, за да напълни каната си. Звукът от струята вино прозвуча ясно в настъпилата продължителна тишина, преди Санфи да отговори.
- Не - промълви той най-накрая. В гласа му вече се таеше гръмотевична буря, мрачна и набъбваща. - Договорихме се да го запазим в тайна, докато удари решителният час. Някой от нас се е раздрънкал.
Когато Тианет се обърна пак с лице към останалите, забеляза, че Дети-ара клати глава.
- Това го чух от Хетава - съобщи той. - Ходих със сина си като приносител преди два дни. Жрецът, който прие моята Дан, каза, че Богинята скоро ще откликне на молитвите ми за мир и покой, понеже Нейният Аватар щял да се върне, за да отвоюва свободата на града. Човекът едва не се задави от радост - съвсем неприсъщо за храмов служител.
Настана мълчание. Тианет видя, че пръстите на баща и стискат здраво чашата.
- Но нали те… биха могли да знаят това, както и да му се радват, единствено ако завръщането на Принца служи на собствените им интереси - обади Гефир и ощипа още по-силно устната си. - Не е ли така?
- Така е - съгласи се тихо Санфи. - Изглежда Хетава и Принцът са се разбрали помежду си отделно. Това е… неблагоприятно.
- Неблагоприятно ли? - Лезанем се изправи. Цялата трепереше от гняв. - Само толкова ли ще кажеш по въпроса? Коя жива душа в Гуджааре ще пожелае Протекторат, след като Хетава превръща възцаряването на Ванахомен в нещо като осъществяване на широко пропагандирано пророчество? Ето докъде доведе нашето размотаване, Санфи. Нямаме никакъв друг избор, освен да действаме…
- В никакъв случай. - Санфи и хвърли изпепеляващ поглед, напълно забравил учтивостта. - Кисуатците в града са нащрек и очакват всеки миг да избухне въстание. Трябва да се поуспокоят малко.
- Това може да отнеме месеци!
- Няма. Ще отнеме броени дни.
Гефир подбели очи ядосан.
- Санфи, стари приятелю, какви ги дрънкаш?
Дети-ара се оказа по-прям и попита, привел тяло над масата:
- Какво скриваш от нас?
Санфи въздъхна, разтри с два пръста основата на носа си и си даде вид, че е преуморен. Тианет знаеше какво означава това движение. Баща и бе бесен, но искаше да изглежда спокоен, уверен в себе си.
- Четворка Протектори пътуват насам - промълви той най-накрая. Сред присъстващите се надигна тревожен шепот. Санфи изчака да се успокоят. - Един от търговските ми партньори в Кисуа съобщава, че пътуването се пази в тайна от съображения за сигурност. Той държи водния транспорт в горното течение и му е възложено да превози делегацията до тук. Трябва да пристигнат преди края на слънцестоенето. Задачата им е -най-малко - да оценят действията на Сунанди Дже Калаве и да решат дали да я оставят занапред начело на града. Тяхното пристигане може да налее вода в нашата воденица. Всяко сътресение във властта създава известно объркване. Освен това из града е плъзнала зараза. - Той замълча и склони мрачно глава към Лезанем, която стисна зъби. Тя не носеше траур, тъй като жина не се съобразяваха с традицията, но мъката и личеше. -От друг мой източник научих една тайна: във вътрешната част на Хетава са изолирани двайсет-трийсет обикновени гуджаарейци, които доизкарват живота си в сънища. Жреците казват, че изследват болестта и търсят лек. Ами ако не намерят?
Лезанем застина. Дети-ара се намръщи.
- Нищо не разбирам.
- Преди няколко дни е починал един Бирник. Сонта-и.
- Е, и? - попита Дети-ара невъздържано. - Какво намекваш? Сонта-и бе стар за Бирник. Няма нищо необичайно да отдаде вече Последна Дан.
- Ами ако не е отдал? - попита на свой ред Санфи. - Ако и той е умрял от същата болест? Какво става, ако се разчуе, че Хетава, с всичката си магия, нито може да лекува, нито да спре разпространението на тази болест? Тогава какво?
Очите на Дети-ара се разшириха. Лезанем поклати глава объркана, а обеците и от злато и лапис дръннаха.
- Градът ще заври и закипи от страхове и недоволство -каза тя, - а Протекторите най-вероятно ще се настроят против Хетава, след като не е в състояние да се справи с най-важната си задача - да опазва здравето на народа и да поддържа покоя му. Само че нищо от това не се е случило, Санфи.