– Не бързайте толкова, двамата – каза Ронел. – Много съм разочарован от вас. Знам, че Коб не е религиозен човек, Арлен, но пропуск от такова естество е наистина непростим.
После обърна поглед към Мери.
– А ти, млада госпожице! – скастри я той. – Знаела си за това и не си направила нищо?
Мери сведе очи.
– Извинявай, татко – каза тя.
– Ще се извиняваш и още как – каза Ронел.
Извади дебел том от бюрото си и го подаде на дъщеря си.
– Дай му това да го научи – нареди той и ù връчи Канона. – Ако до месец Арлен не знае книгата от кора до кора, и на двамата ще ви тегля каиша!
Мери взе томчето и двамата офейкаха колкото се може по-бързо.
***
– Доста леко се отървахме – каза Арлен.
– Прекалено леко – съгласи се Мери. – Татко беше прав. Трябваше по-рано да кажа нещо.
– Не се притеснявай – каза Арлен. – Това е просто една книга. До сутринта ще е прочетена.
– Това не е просто една книга! – отвърна рязко Мери.
Арлен я погледна странно.
– Това е словото на Създателя, записано от първия Избавител – каза Мери.
Арлен вдигна вежда.
– Честна дума? – попита той.
Мери кимна.
– Не е достатъчно да я прочетеш. Трябва да я живееш. Всеки ден. Това е указание как човечеството да се спаси от греха, който е довел до Напастта.
– Каква напаст? – попита Арлен и му се стори, че го прави за десети път.
– Демоните, разбира се – отвърна Мери. – Ядроните.
***
Няколко дена по-късно Арлен седеше на покрива на библиотеката и със затворени очи рецитираше:
И гордост отново обхвана човека,
срещу Създател и Избавител надигна глава.
Престана да тачи Тоз, що живот даде му,
и на морала обърна гръб той.
Въздигна науката в нова религия,
наместо молитви – машини и химия,
от гроба с лекарства издърпваше болните
и на Твореца се чувстваше равен.
Брат с брат воюваше, без никаква полза.
Уж вън нямаше зло, а то в хората раснеше,
изкласяваше в техните души и сърца,
и почерняше това, дето някога бяло бе.
Тогава Създателят, в Неговата премъдрост,
проводи напаст на блудните си чада,
отключи отново дверите на Ядрото,
за да покаже на хората грешните им дела.
Така е било и така ще бъде,
дорде не изпрати Той новия Избавител,
защото пречисти ли Избавителят хората,
ядроните от прехрана ще се лишат.
Но Избавителя видиш ли, ти разпознай го,
по това, че плътта му ще е белязана със знак,
за демоните той ще е гледка ужасна
и всички пред него ще бягат от страх.
– Много добре! – поздрави го Мери с усмивка.
Арлен се намръщи.
– Може ли да те попитам нещо? – каза той.
– Разбира се – отвърна тя.
– Наистина ли вярваш в това? – попита той. – Пастир Харал винаги ни е казвал, че Избавителят бил просто човек, като всички нас. Велик стратег, но смъртен. И Коб, и Рейджън твърдят същото.
Мери се ококори.
– Най-добре ще е да не се изказваш така пред баща ми – предупреди го тя.
– Вярваш ли, че ядроните са тук по наша вина? – попита Арлен. – Че си ги заслужаваме?
– Разбира се, че вярвам – отвърна тя. – Това е словото на Създателя.
– Не – възрази Арлен. – Това е книга. Книгите се пишат от хора. Ако Създателят толкова е искал да ни каже нещо, защо го е сложил в книга, а не го е написал по небето с огън?
– Понякога е трудно да вярваш, че там горе има Създател и той ни гледа – каза Мери и погледна към небето, – но как би могло да бъде другояче? Светът не се е създал сам. Каква сила биха имали защитите, ако зад творението не е имало воля?
– А напастта? – попита Арлен.
Мери сви рамене.
– В аналите се разказва за ужасяващи войни – каза тя. – Може би наистина сме си го заслужили.
– Заслужили сме си го, така ли? – повиши глас Арлен. – Майка ми не заслужаваше да умре, заради някаква тъпа война отпреди векове!
– Майка ти е станала жертва? – попита Мери и докосна ръката му. – Арлен, нямах представа...
Арлен си отскубна ръката.
– Няма значение – каза той и тръгна бясно към вратата. – Имам защити за дялане, макар че не виждам никакъв смисъл от тях, след като всичките заслужаваме демоните в леглата си.
Тринадесета глава
Трябва да има и друго
326 СЗ
Лийша се бе привела в градината и избираше билките за деня. Някои издърпваше от пръстта с корена. От други късаше само по няколко листенца или с нокът пукаше някоя и друга пъпка от стеблата им.