– Така ли? – попита Бруна. – Аз пък не съм. Хайде сега, какво би казала на Джизел, ако беше на мое място? Не се прави, че не си мислела за това.
Лийша пое дълбоко въздух.
– Вероятно злокоренчето е влязло в лоша реакция със системата на момчето – каза тя. – Трябва да му спрат дозите, а циреите да се пробият с ланцет и източат. Разбира се, това не оправя първоначалната болест. Треската и гаденето може да са просто от настинка, но разширените зеници и повръщането сочат към нещо по-сериозно. Бих пробвала с настойка от монашеско листо, дамска брошка и земна усойна кора, внимателно титрувана поне седмица.
Бруна я гледаше дълго, а после кимна.
– Стягай си багажа и си вземи довиждане с хората – каза тя. – Лично ще занесеш отговора си на Джизел.
Четиринадесета глава
Пътят за Анжие
326 СЗ
Всеки следобед Ърни неизменно се задаваше по пътеката към колибата на Бруна. Хралупата разполагаше с шестима защитници, всеки със свой чирак, но Ърни не можеше да повери безопасността на дъщеря си на никого другиго. Дребничкият производител на хартия беше най-добрият защитник в Хралупата на дърваря и всички бяха наясно с това.
Често носеше подаръци, с които вестоносците се бяха снабдили от далечни места: книги, билки, плетена на ръка дантела. Но не заради подаръците Лийша очакваше посещенията му с нетърпение. Спеше по-спокойно зад непоклатимите защити на баща си, а да го вижда щастлив през последните седем години за нея бе по-ценно от всеки подарък. Илона продължаваше да му трови живота, но не в степента, в която си позволяваше някога.
Но днес, докато гледаше как слънцето преминава по небето, Лийша осъзна, че се страхува от посещението на баща си. Това щеше наистина да го нарани.
И нея също. Ърни беше извор на подкрепа и обич, от който тя черпеше винаги, когато животът ù ставаше прекалено труден. Какво щеше да прави в Анжие без него? Без Бруна? Някой щеше ли да види отвъд престилката ù с джобове?
Но колкото и да се страхуваше от самотата в Анжие, тези ù притеснения бледнееха пред най-големия ù страх: получеше ли веднъж достъп до широкия свят, никога нямаше да поиска да се върне обратно в Хралупата на дърваря.
Чак когато видя баща си да се задава по пътеката, осъзна, че плаче. Подсуши очите си и си сложи най-широката усмивка за него, докато приглаждаше нервно полите си.
– Лийша! – извика баща ù и разтвори ръце. Тя се отпусна в тях с благодарност, защото знаеше, че може би за последен път разиграват този малък ритуал.
– Всичко наред ли е? – попита Ърни. – Чух, че е имало някакви неразбории на пазара.
Не бяха много тайните в местенце, малко колкото Хралупата на дърваря.
– Добре съм – каза тя. – Погрижих се за това.
– Ти се грижиш за всички в Хралупата на дърваря, Лийша – каза Ърни и я стисна силно. – Не знам какво бихме правили без теб.
Лийша започна да плаче.
– Стига, стига, да няма такива работи – каза Ърни, улови сълза от бузата на Лийша с показалеца си и я отмахна настрани. – Избърши си очите и влез вътре. Аз ще проверя защитите, а после можем да поговорим за това, което те притеснява, на по паница от твоето прекрасно задушено.
Лийша се усмихна.
– Мама още ли прегаря храната? – попита тя.
– Ако случайно не мърда в чинията – съгласи се Ърни. Лийша се засмя и остави баща си да провери защитите, докато тя сложи масата.
***
– Заминавам за Анжие – каза Лийша, когато паниците вече бяха ометени, – за да се уча при една от старите последователки на Бруна.
Ърни замълча за дълго.
– Разбирам – каза той накрая. – Кога?
– Веднага щом Марик тръгне – отвърна Лийша. – Утре.
Ърни поклати глава.
– Никога няма да позволя моя дъщеря да прекара седмица на открито сама с вестоносец – каза той. – Ще наема талига. По-безопасно е.
– Ще внимавам с демоните, тате – каза Лийша.
– Не ме притесняват само ядроните – каза Ърни многозначително.
– Мога да се справя с вестоносец Марик – увери го Лийша.
– Да държиш мъж на разстояние от себе си през нощта не е същото като да спреш някаква кавга на пазара – отвърна Ърни. – Не можеш да ослепиш вестоносеца, ако се надяваш някога да стигнеш жива. Само няколко седмици, моля те.
Лийша поклати глава.
– Там има дете, чието лечение се налага да започна веднага.
– Тогава и аз ще дойда с теб – каза Ърни.
– Дума да не става, Ърнал – намеси се Бруна. – Лийша трябва да го направи сама.
Ърни погледна старата жена и това се превърна в състезание по твърдост на погледа и волята. Но нямаше воля в Хралупата на дърваря, по-силна от тази на Бруна и Ърни скоро отмести поглед.