– Привет, Лийша! – извика той, щом я видя. – Готова ли си да започнеш приключението?
Приключение. Думата пресече тъгата и страха, и я накара да потрепери от вълнение.
Марик взе чантите ù и ги привърза върху елегантния си анжиерски бегач, а Лийша се обърна към Бруна за последен път.
– Прекалено стара съм, за да се сбогувам по половин ден – каза Бруна. – Пази се, момиче.
Старата жена мушна в ръцете ù кесия и Лийша чу подрънкването на мливарийски монети, които струваха цяло състояние в Анжие. Бруна се обърна и си влезе в колибата, преди момичето да успее да възрази.
Лийша бързо прибра кесията в джоба си. Видът на мливарийски монети толкова далече от Мливари би могъл да изкуши всеки мъж, пък бил той и вестоносец. Вървяха от двете страни на коня по пътя към селото, където главният път продължаваше към Анжие. Лийша извика баща си, когато минаха покрай къщата му, но отговор не се чу. Илона ги видя, да минават, влезе вътре и тръшна вратата след себе си.
Лийша провеси нос. Разчиташе да види баща си поне още веднъж. Замисли се за всички в селото, които виждаше всеки ден, а сега не бе имала време да се сбогува с тях както трябва. Писмата, които остави на Бруна да им предаде, изглеждаха печално недостатъчни.
Щом стигнаха центъра на селото обаче, Лийша ахна. Там я чакаше баща ù, а зад него, наредени на пътя, бяха всички от селото. Те идваха при нея един по един, докато тя преминаваше, и някои я целуваха, други ù даваха подаръци.
– Спомняй си за нас и се върни – каза Ърни и Лийша го прегърна силно, като стискаше очи, за да сдържи сълзите си.
– Много те обичат хората тук – отбеляза Марик, докато пътуваха през гората. Хралупата на дърваря беше вече на часове зад тях, а дневните сенки се издължаваха. Лийша седеше на широкото седло пред него и очевидно, конят понасяше добре и нея, и багажа ù.
– Понякога – каза Лийша – дори и аз самата вярвам в това.
– Защо да не го вярваш? – попита Марик. – Красавица като зората, която може да лекува всички болести? Съмнявам се, че някой би могъл да не те заобича.
Лийша се разсмя.
– Красавица като зората? – попита тя. – Намери клетия жонгльор, чиято реплика си откраднал, и му кажи никога повече да не я използва.
Марик се засмя, а ръцете му се стегнаха около нея.
– Знаеш ли – каза той в ухото ù, – ние така и не обсъдихме моето възнаграждение за това, че те водя в Анжие.
– Имам пари – отвърна Лийша и се замисли за колко време ще ù стигнат парите там.
– Аз също имам – изсмя се Марик. – Пари не искам.
– Тогава какво възнаграждение сте намислили, господин Марик? – попита тя. – Това да не е ново представление за една целувка?
Марик се изкиска, а вълчите му очи засвяткаха.
– За една целувка можех да ти донеса писмо. Да те заведа благополучно в Анжие ще ти струва много по-... скъпо.
Той намести бедрата си зад нея и намеренията му станаха ясни.
– Постоянно си насилваш късмета – каза Лийша. – С това темпо ще се радваш, ако получиш и целувка.
– Ще видим – каза Марик.
Скоро след това си устроиха лагер. Лийша приготви вечерята, докато Марик нагласяваше защитите. След като котлето закъкри, тя натроши няколко допълнителни билки в купата на Марик, преди да му я подаде.
– Яж бързо – каза Марик, като взе купата и набута пълна лъжица в устата си. – Препоръчвам ти да си в палатката преди ядроните да се надигнат. Може да се окаже доста страшно да ги видиш отблизо.
Лийша погледна към палатката, която Марик беше издигнал, голяма едва колкото за един човек.
– Малка е – намигна ù той, – но ще можем да се топлим един друг в нощния студ.
– Лято е – припомни му тя.
– И все пак, усещам студен повей всеки път, когато проговориш – изкиска се Марик. – Може би ще намерим начин да стопим този лед. А и – той посочи отвъд кръга, където мъглявите форми на ядроните бяха започнали да се издигат – не е като да можеш да отидеш някъде другаде.
Той беше по-силен от нея и опитите ù да го отблъсне от тялото си бяха толкова успешни, колкото и отказите ù. На фона на ядронските писъци на нея ù се наложи да понесе той да я целува и опипва с ръце, бърникащи и груби. И когато мъжествеността му го разочарова, тя го утеши с мили думи и му предложи лекове от билки и корени, които само влошиха положението му.
Понякога той се гневеше и тя се страхуваше, че ще я удари. Друг път плачеше, защото какъв мъж е този, който не може да разпръсне семето си? Лийша изтърпя всичко, защото изпитанието не беше прекалено висока цена за отиването ù в Анжие.