– Не и от теб – каза той и хвана ръцете ù. – Никога от теб.
Устните им отново се срещнаха и през това време мислите му не се докоснаха до нищо друго.
***
– Имам поръчка за Дъбравата на Хардън – каза Рейджън. Имаше предвид малко земеделско селце на ден път от крепостта Мливари. – Искаш ли да дойдеш, Арлен?
– Рейджън, не! – извика Елиса.
Арлен погледна гневно, но Рейджън хвана ръката му, преди да успее да каже нещо.
– Арлен, ще ни извиниш ли за малко, да си поговорим с жена ми насаме? – попита той внимателно.
Арлен избърса устата си и стана от масата.
Рейджън затвори вратата след него, но Арлен отказа да остави съдбата си в чужди ръце, затова заобиколи през кухнята и отиде да слуша до входа на прислугата. Готвачът го изгледа, но Арлен посрещна погледа му и човекът се върна към работата си.
– Твърде малък е още! – каза Елиса.
– Лиса, за теб винаги ще бъде твърде малък – отвърна Рейджън. – Арлен е на шестнайсет и е достатъчно голям за да направи едно просто еднодневно пътешествие.
– Ти го поощряваш!
– Знаеш много добре, че Арлен не се нуждае от моите поощрения – каза Рейджън.
– Тогава значи му даваш възможност – сопна се Елиса. – Тук е в безопасност!
– С мен ще бъде в достатъчно голяма безопасност – каза Рейджън. – Няма ли да е по-добре ако направи първите си пътувания с някой, който да го наглежда?
– Бих предпочела въобще да не прави първите си пътувания – каза язвително Елиса. – Ако те беше грижа за него, и ти щеше да изпитваш същите чувства.
– Нощите да ме вземат, Елиса, та ние дори няма да видим демон. Ще стигнем Дъбравата преди залез и ще тръгнем по изгрев. Обикновените хора постоянно минават този маршрут.
– Не ме интересува – каза Елиса. – Не искам да ходи.
– Изборът не е твой – припомни и Рейджън.
– Забранявам го! – извика Елиса.
– Не можеш! – извика в отговор Рейджън. Арлен за пръв път го чуваше да ù повиши тон.
– Само гледай – озъби се Елиса. – Ще упоя конете ви! Ще срежа всяко копие на две! Ще хвърля броните ви в кладенеца да ръждясват!
– Унищожи каквото си искаш – изсъска през зъби Рейджън, – но Арлен и аз все пак ще потеглим утре за Дъбравата на Хардън, пък ако ще и пеша.
– Ще те напусна – промълви Елиса.
– Какво?
– Чу ме – каза тя. – Отведи Арлен оттук и ще се махна още преди да сте се върнали.
– Сигурно се шегуваш – каза Рейджън.
– Никога не съм била по-сериозна в живота си – каза Елиса. – Вземи го и аз си отивам.
Рейджън замълча за дълго.
– Виж, Лиса – каза той накрая. – Знам, че напоследък ти е много тежко, понеже не си забременяла...
– Не смей да намесваш това! – изръмжа Елиса.
– Арлен не ти е син! – изкрещя Рейджън. – Колкото и да го задушаваш, той няма да стане такъв! Той е наш гост, не наше дете!
– Разбира се, че не е наше дете! – извика Елиса. – Как би могъл да бъде, след като ти разнасяш проклетите си писма, всеки път когато съм в овулация?
– Знаеше какъв съм, когато се омъжи за мен – припомни ù Рейджън.
– Знам – отвърна Елиса, – и сега осъзнавам, че е трябвало да послушам майка си.
– Това пък какво трябва да значи? – запита Рейджън.
– Означава, че не мога да продължавам повече така – каза Елиса и започна да плаче. – Постоянното да чакам, да те мисля дали въобще някога ще се прибереш у дома. И белезите, за които твърдиш, че не са нищо особено. Да се моля, че ще зачена при някой от редките случаи, в които правим любов, преди да стана прекалено стара. А сега и това!
– Знаех какъв си, когато се оженихме – изхлипа тя, – и смятах, че съм се научила да се справям. Но това... Рейджън, просто не мога да понеса мисълта да загубя и двама ви. Не мога!
Една ръка легна на рамото на Арлен и той се стресна. Зад него стоеше Маргрит със строго изражение на лицето.
– Не би трябвало да слушаш това – каза тя и Арлен се засрами от шпионирането си. Точно си тръгваше, когато улови думите на вестоносеца.
– Добре – каза Рейджън. – Ще кажа на Арлен, че не може да дойде и ще престана да го окуражавам.
– Наистина ли? – заподсмърча Елиса.
– Обещавам – каза Рейджън. – А когато се върна от Дъбравата на Хардън – каза той, – ще си взема няколко месеца почивка и ще те поддържам така оплодена, че няма да има начин нещо да не порастне.
– О, Рейджън! – засмя се Елиса и Арлен чу как се хвърли в прегръдките му.
– Ти си права – каза Арлен на Маргрит. – Нямах никакво право да слушам това. – Той преглътна яростната бучка в гърлото си: – Но те въобще нямаха правото да го обсъждат.