– Ами ако ти кажа, че съм дошъл да променя това? – попита Арлен.
– Сърцето на сина на Джеф носи истина – отвърна Абан, – но дамаджите няма да те послушат. Еверам иска война, казват те, и никакъв чин няма да промени мнението им.
Дамаджите бяха управителния съвет на града, съставен от най-високопоставените дамати, представители на всеки един от дванадесетте рода в Красия. Те служеха на Андрах, най-личният дама на Еверам, чиято дума беше закон.
Арлен се усмихна.
– Не мога да ги откажа от алагай’шарак – съгласи се той – но мога да им помогна да победят.
Той отви копието и го подаде на Абан.
Очите на Абан леко се разшириха при вида на великолепното оръжие, но той вдигна длан и поклати глава.
– Аз съм кхафит, Пар’чин. Не бива да докосвам оръжието с нечестивите си ръце.
Арлен отдръпна оръжието и се поклони дълбоко в израз на извинение.
– Не съм искал да те обидя – каза той.
– Ха! – засмя се Абан. – Сигурно си единственият мъж, който ми се е покланял някога! Дори Пар’чин не бива да се бои, че ще наскърби кхафита.
Арлен се намръщи.
– Ти си човек, като всеки друг – каза той.
– С тази нагласа, завинаги ще си останеш чин – каза Абан, но се усмихна. – Не си първият, който е защитил копие – каза той. – Без древните защити обаче, няма никакъв смисъл.
– Това са древните защити – отвърна Арлен. – Намерих го сред останките на Анкох Слънце.
Абан пребледня.
– Намерил си изгубения град? – попита той. – Картата е била вярна?
– Защо звучиш толкова изненадан? – попита Арлен. – Нали сам каза, че е сигурна!
Абан се закашля.
– Да, ами – каза той, – аз, разбира се, имах доверие на нашия източник, но никой не е стъпвал там от повече от триста години. Кой може да каже колко точна е картата? – Той се усмихна. – Пък и едва ли щеше да можеш да си поискаш парите обратно, ако се беше оказала грешна.
И двамата се засмяха.
– Мили Евераме, това е хубава история, Пар’чин – каза Абан, когато Арлен свърши разказа за приключението си в изгубения град, – но ако си цениш живота, по-добре да не казваш на дамаджите, че си плячкосал свещения град Анокх Слънце.
– Няма – обеща Арлен, – но тъй или иначе, те едва ли ще отрекат стойността на копието.
Абан поклати глава.
– Дори да те приемат да говориш с тях, Пар’чин – каза той – макар че се съмнявам, те биха отрекли стойността на всичко, донесено от чин.
– Може и да си прав – каза Арлен, – но трябва поне да опитам. И без това имам писма за двореца на Андрах. Да идем заедно.
Абан вдигна патерицата си.
– Дълъг е пътят до двореца, Пар’чин – каза той.
– Ще вървя бавно – отвърна Арлен, тъй като беше наясно, че патерицата няма нищо общо с отказа.
– Не ти трябва да те виждат с мен извън чаршията, приятелю – предупреди го Абан. – Това може да ти струва уважението, което си си заслужил в Лабиринта.
– Тогава ще заслужа още – каза Арлен. – За какво ми е уважението, ако не мога да повървя с моя приятел?
Абан се поклони дълбоко.
– Един ден – каза той – искам да видя земята, която ражда такива благородни мъже като сина на Джеф.
Арлен се усмихна.
– Когато дойде този ден, ще се наема сам да те преведа през пустинята.
***
Абан сграбчи ръката на Арлен.
– Спри – нареди му той.
Арлен се подчини, тъй като имаше доверие на своя приятел, въпреки че не забеляза нищо нередно. Жените вървяха по улиците с тежките си товари и група членове на дал’Шарум ги предвождаше. Друга група се приближаваше от отсрещната посока. Начело на всяка от групите крачеше по един дама в бяла роба.
– Племето Каджи – каза Абан и посочи с брадичка воините пред тях. – Другите са Маджах. Най-добре ще е, ако почакаме тук.
Арлен присви очи да огледа двете групи. Хората и от едната, и от другата бяха облечени в черно, а копията им бяха обикновени и без никакви украси.
– Как така ги различаваш? – попита той.
Абан сви рамене.
– Че ти не можеш ли? – отвърна той.
Докато гледаха отстрани, единият дама извика нещо на другия. Двамата се изправиха лице в лице и започнаха да спорят.
– За какво мислиш, че се карат? – попита Арлен.
– Винаги за едно и също – отвърна Абан. – Каджи даматът вярва, че пясъчните демони обитават третия кръг на Ада, а въздушните – четвъртия. Според Маджах е точно обратното. Евджах не уточнява как стоят нещата там – допълни той. Имаше предвид красианския свещен канон.