Кожата му имаше тъмен бакърен цвят, а очите му бяха черни като черната му коса, която бе зализана назад и се спускаше над врата му. Черната му брада беше разклонена и оформена безупречно, но в този човек нямаше нищо нежно. Движеше се като граблива птица, бързо и уверено, а широките му ръкави бяха навити и разкриваха здрави, мускулести ръце, нашарени от белези. Не беше много над тридесетте.
Един от стражите на шатрата забеляза идването на Арлен и Абан, и се наведе да подшушне нещо в ухото на Джардир. Първият воин се извърна от изписаната с тебешир дъска, която изучаваше.
– Пар’чин! – извика той, разпери ръце с усмивка и стана, за да ги посрещне. – Добре дошъл отново в Пустинното копие!
Говореше на тесиански, а речникът и произношението му се бяха подобрили значително от последното посещение на Арлен. Той го прегърна здраво и го целуна по бузите.
– Не знаех, че си се върнал. Алагаите ще треперят от страх тази нощ!
Още при първото посещение на Арлен в Красия, Шарум Ка се беше поинтересувал от него, ако не за друго, то поне за да го разбере що за птица е, но оттогава двамата бяха проливали кръв един за друг в Лабиринта, а в Красия нищо не беше по-важно от това.
Джардир се обърна към Абан.
– Какво правиш тук сред мъжете, кхафит? – попита той с отвращение. – Не съм те викал.
– Той е с мен – каза Арлен.
– Беше с теб – натърти Джардир. Абан направи дълбок поклон и се изниза толкова бързо, колкото му позволяваше куцият крак.
– Не знам, защо си губиш времето с този кхафит, Пар’чин – изплю се Джардир.
– Там, откъдето идвам, стойността на един мъж не се измерва единствено с вдигането на копието – каза Арлен.
Джардир се разсмя.
– Там, откъдето идваш, Пар’чин, въобще не го вдигат това копие!
– Тесианският ти е много по-добър – отбеляза Арлен.
Джардир изсумтя.
– Вашият чински език не е лесен, а става двойно и по-труден, когато се нуждаеш от кхафит, за да го упражняваш, докато теб те няма.
Загледа се в куцукащия Абан в далечината и се подигра на ярките му копринени дрехи.
– Гледай го тоя. Облича се като жена.
Арлен погледна през двора увита в черно жена, която носеше вода.
– Никога не съм виждал жена да се облича така – каза той.
– Само защото не ми даваш да ти намеря съпруга, чиито воали да свалиш – ухили се Джардир.
– Съмнявам се, че дама ще позволят на някоя от вашите жени да се омъжи за безродствен чин – отвърна Арлен.
Джардир махна с ръка.
– Глупости – каза той. – Заедно сме проливали кръв в Лабиринта, братко. Ако те приема в своя род, дори Андрахът няма да смее да ти откаже!
Арлен нямаше същата увереност, но добре знаеше, че не трябва да спори. Красианците все успяваха да доведат нещата до насилие, ако се усъмниш в хвалбите им, а и можеше да се окаже, че казва истината. Джардир изглежда беше равен поне на един дамаджи. Воините му се подчиняваха безпрекословно, гласът му беше дори по-важен от този на дама.
Но Арлен нямаше никакво желание да се присъединява към племето на Джардир или на който и да било друг. Около него красианците се чувстваха неудобно. Чин, който практикуваше алагай’шарак, но същевременно общуваше с кхафит. Ако влезеше в някой род, неудобството им щеше да се понамали, но в момента, в който това станеше, той трябваше да стане поданик на онзи дамаджи, който властва над рода, да се включи във всяка тяхна кръвна вражда и никога повече да не напуска града.
– Още не съм готов за жена – каза той.
– Е, не чакай прекалено дълго, че мъжете ще те сметнат за пуш’тинг – каза Джардир през смях и удари леко с юмрук рамото на Арлен. Арлен не беше сигурен какво точно означава тази дума, но кимна все пак.
– От колко време си в града, приятелю? – попита Джардир.
– Само от няколко часа – отвърна Арлен. – Току-що си занесох съобщенията до двореца.
– И вече си тук за да предложиш копието си! Мили Евераме – извика Джардир на събратята си, – този Пар’чин трябва да има красианска кръв във вените!
Неговите хора се включиха в смеха.
– Повърви с мен – каза Джардир, сложи ръка върху раменете на Арлен и се отдалечи от останалите. Арлен знаеше, че вече му търси най-подходящото място наум в тазвечершната битка.
– Баджин изгубиха един от своите изкопни защитници миналата нощ – каза той. – Можеш там да се включиш.
Изкопните защитници бяха сред най-важните красианските воини. Те поставяха защитите върху траповете-капани за демони, но така, че да се задействат едва когато ядроните попаднат вътре. Беше рискована работа, защото ако брезентът, с който скриваха дупките, не паднеше вътре така, че да се разкрият защитите изцяло, нищо не можеше да спре пясъчния демон да се изкатери обратно навън и да убие защитника, който се е притекъл да поправи проблема. Само една беше позицията с по-висока смъртност.